Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Спътникът му не отговори веднага. После натъртено каза:

— Чух писък на жена.

Тег продължи:

— Не знам какво е отношението ви към ченгетата, но аз не ги обичам много. Частно ли беше имението? Имаше ли предупредителни табели? Не забравяйте, че ще ви питат подобни неща.

— Знам, но знам и какво чух.

— Готов ли сте да се разправяте с полицията? Добре. — Тег като че ли понечи да запали мотора. — Ако питате мен, ченгетата са тъпаци. Те са дребни душици.

— Какво друго мога да направя? Все пак трябва да направя нещо. — После добави: — А какво ще кажете за кучетата?

Тег кимна в знак на съгласие. Важното беше да държи положението в свои ръце, да създаде у този човек впечатлението, че той, Тег, знае всички отговори, дори да не му беше ясно как ще се развият събитията по-нататък. Главното при подобно манипулиране беше да накараш другия да мисли, че решава всичко сам. За повечето животни в гората основното средство за оцеляване — докопването до плячката — ставаше чрез възможно най-сигурното прикритие. Тег знаеше, че за него най-сигурното прикритие беше да убеди другия, че е настроен приятелски. Всичко зависеше от това, колко бързо щяха да се сприятелят, а когато пожелаеше, той можеше да бъде твърде симпатичен.

— Вижте, ако искате да ме накарате да дойда с вас — каза Тег, — мисля, че има известен смисъл. Идеята не е лоша. Полицията ще повярва повече на двамата, нали? Разбира се, че е така!

Не дочака съгласието на другия. Младежът беше малко объркан, а той целеше точно това. Никой не бърза да отхвърли добра идея, която смята за своя. Тег обърна колата. Реши да се преструва, че не знае пътя.

Странно колко дълго им се видя пътуването до фермата. А всъщност то продължи само няколко минути, защото разстоянието не беше повече от три километра. За Елдън Тег, който си блъскаше главата как да излезе от положението, тези минути се проточиха безкрайно дълго. Изправен беше пред още едно усложнение. С тази жътва не му вървеше, но той нямаше намерение да се отказва. Вече беше взел пари от Уон Кей и имаше донор, подготвен за операцията. Хващаш проблема за гушата и стискаш, докато издъхне. Много просто. Ако им оставиш дори и глътка въздух, проблемите отново оживяват. Или свършваш с тях още в началото, или си патиш от последствията.

Майкъл показваше на Тег пътя до собственото му имение. Докторът симулираше истинско недоумение.

— Обикалям тукашните пътища от години, но никога не съм знаел за съществуването на това място.

— Аз също — каза Майкъл.

— Пеш ли обикаляте? — попита Тег, опитвайки се да се добере до повече информация. Надяваше се да разубеди този човек, да го накара да си помисли, че така му се е чуло. Ами ако не успее? Тогава? Къде беше Мейбек сега, когато му беше най-нужен?

— Да, правя екскурзии.

— Отдалечили сте се много от населените места. Имам впечатлението, че земите наоколо са повече частна собственост.

Това беше гориста местност — собственост на компания за производство на хартия, която сега беше предадена в частни ръце. Туристът беше навлязъл в частна територия може би преднамерено. Информацията беше полезна. Трябва да се използва уязвимостта на другите. Това винаги се оказва най-слабото им място.

Спътникът му не отговори и Тег продължи:

— Проблемът е, че полицията може да попита най-напред какво търсите тук. Особено ако се окаже, че става дума за такава празна работа като две разгонили се котки. Казвате, че правите екскурзии? Има ли наоколо някакви маршрути?

— Има един стар железопътен насип — отвърна чернокожият, като се опитваше да се оправдае. — Не ме е грижа какво ще каже полицията!

Тег знаеше всичко за стария железопътен насип и за опитите на природозащитниците да купят голяма част от тази земя. Спомняше си протестите им против изсичането на горите и как те се бяха завързали за дърветата.

Погледна към младежа — беше толкова решителен и принципен! Свали стъклото на прозореца и пое дълбоко въздух. Каква щеше да е следващата му стъпка? Сети се за един възможен изход.

— Онези кучета, за които споменахте, няма да ни създадат проблеми — заговори отново той. — Поне не би трябвало, нали? Казах ли ви, че съм ветеринарен лекар? — Пое максимален риск, но го направи така, че да изглежда като възможност за изход и другият да го приеме именно така.

— Не ме будалкате, нали?

— Там горе при водохранилището едни фермери имат два коня — излъга Тег, без да му мигне окото. Погледна към спътника си. Дали му се стори, че забеляза в очите му някакво облекчение? Побърза да обясни: — Чантата ми е в багажника. Ако кучетата се опитат да ни създадат неприятности, ще се оправим с тях.