Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Тя се усмихна малко пресилено. Шегата не й хареса. Но беше длъжна да се подчинява. Пет минути по-късно си тръгна.

Мейбек влезе в кухнята, като потриваше ръце, за да се стопли. Имаше рядката способност да говори, без да показва ужасните си зъби.

— В беда сме.

— Защо? — запита Тег. Беше горд от начина, по който се справи с Памела. Единственият проблем, който можеше да си представи, беше свързан с транспортирането на жената на Уон Кей до Ванкувър. — Да не е починала? — попита с ужас.

— Кони каза, че вчера някакво ченге задавало въпроси в „Блъдлайнс“. Питало за онова момиче Чапмън. Знаело, че данните за нея са в компютъра.

— Полицията? — Като че ли в стаята нямаше достатъчно въздух. — Спокойно!

Мейбек ходеше напред-назад из кухнята по-бързо от гладен питбул и щракаше с пръсти, сякаш искаше да махне нещо лепкаво от тях.

Полицията? Почувства се така, сякаш внезапно бяха стреляли срещу него. Накрая каза:

— Спираме цялата работа, нали? Ти и без това смяташе да спрем. Нали така казваше?

Тег не можеше да се съсредоточи. Мейбек, който обикаляше около масата като хищник, му пречеше.

— Сядай — нареди му той. Трябваше да повтори заповедта още веднъж, преди онзи да се подчини.

— Нали спираме? — отново попита Мейбек.

— Не можем да спрем — отвърна му Тег. — Трябва да се съобразяваме с Уон Кей. Взех предплата. Той разчита на нас. Знаеш не по-зле от мен какво означава това.

Тег имаше и свои планове, свои причини да завърши жътвата на сърцето. Но не смяташе да ги споделя с такова нищожество като Мейбек, и без друго нямаше да ги разбере. За него страхът от китайската мафия беше по-разбираем, отколкото желанието на доктора да поправи стари грешки.

— Каква предплата? — попита Мейбек.

Тег реши да заложи на алчността му.

— Не забравяй, че от тази жътва ще получиш 50 000 долара. И тя трябва да бъде извършена. Докато работата не приключи, няма да получиш аванс.

Мейбек се замисли. Тег трябваше да го успокои.

— Има малко водка — предложи му той.

— Давай.

— Без да се увличаш — предупреди Тег. — Предстои ни още работа.

Наля му една чаша. Не му предложи лед. Самият той рядко пиеше. Бутна бутилката настрана. После си помисли: ако нещата се развият по най-лошия начин, винаги можеше да каже на Мейбек, че спират да работят. Ако се наложеше, можеше да занесе органите сам, но предпочиташе да е Дони.

— Няма да работим повече тази вечер — поправи го Мейбек, като разклащаше водката в чашата си, сякаш беше коняк. — От Север съобщили, че старата уруспия за малко не пукнала по време на полета. Китаецът каза, че според доктора ще трябва да изчакаме най-малко една седмица. Споменал следващия петък.

— Следващият петък? Но това е лудост! — разкрещя се Тег. — Вече сме я отвлекли. Тя лежи долу на операционната маса. — Почувства, че му се вие свят.

— Майната й! Безпокоят ме ченгетата. Трябва да спрем с тази работа, докторе. Трябва бързо да измислим нещо!

— От кого се страхуваш повече — от Уон Кей или от полицията? — попита го Тег.

Мейбек отпи половината от водката. Глътна я като вода. Сгърчи се, но после се изкашля одобрително.

— Ах-х-х. С китаеца шега не бива. Онези с дръпнатите очи ще те пречукат като нищо. Разбирам какво искаш да кажеш, докторе, много добре те разбирам, но не знам. Направо не знам какво да правим.

Тег се възхищаваше от несъвършенството на мозъците на малките хорица. Повечето от тези дребни душици искаха някой друг да решава вместо тях. Вече беше обмислил няколко възможности и уверено каза:

— Предлагам следното: първо да проучим какво знаят. Полицията непрекъснато си завира носа навсякъде. Това не означава непременно, че знаят нещо за нас. Не е ли така? Кони да ни държи непрекъснато в течение за всичко, което става в „Блъдлайнс“. Време е да свърши нещо за нас. Нали й плащаме!

— Тя ни дава информация от данните в компютъра — за това й плащаме.

— Я не се занасяй с мен, Доналд — предупреди го Тег. Чувстваше нещо средно между гняв и параноичен страх. Полицията!

Мейбек гаврътна водката и се огледа за бутилката. Тег бутна чашата му настрана с опакото на ръката си. Искаше по нея да останат отпечатъци само от пръстите на Мейбек, ако по-късно му потрябват, за да се установи дали не е нанесъл някакви повреди на органите. Една малка проява на предпазливост не беше излишна…

— Ако полицията продължава да се интересува от „Блъдлайнс“, ние трябва да знаем. Трябва да се разбереш с Кони. Никакви телефони, нали разбираш, освен ако трябва да ни даде някакъв сигнал. Никакви телефонни разговори! Това е абсолютно наложително. Дори и такъв като теб може да го разбере.