Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Връзване — обяви той. Сряза и двата кръвоносни съда, а после внимателно ги завърза, като проверяваше дали възелът е сигурен първо при вената, след като отстрани тампона, и после при артерията. През тази артерия в бъбрека преминаваше 45 от кръвта в човешкото тяло. Налягането върху завързаното място беше значително. И двамата огледаха внимателно затворените места — да няма пропускане на кръв. Памела се пресегна и ги избърса леко с гъбата, а сръчните пръсти на Тег бяха готови веднага да се намесят.

— Струва ми се, че всичко е наред — обяви той и продължи да прекъсва по-маловажните кръвоносни съдове. Памела проми обилно мястото с физиологичен разтвор и антибиотик, докато Тег продължаваше да работи.

Минаха няколко минути.

— Челото — предупреди я той.

Тя избърса няколко капчици пот от веждата му. В малкото помещение нямаше вентилация. Поради пластмасовата облицовка и силните лампи температурата в него бързо се покачваше.

— Знаеш ли — сподели тя, — както съм така, понасям много по-лесно горещината. — Намекваше, че е гола под ризата.

— Сигурно. — Беше освободил бъбрека почти напълно.

— Беше хубаво.

— Това, което направихме преди малко, ще значи повече, ако не го обсъждаме.

— Разбрах ти намека.

— Не исках…

— Напротив, искаше. — После добави: — Ще го преживея.

Той отново я погледна. Не му беше приятно, че е толкова сърдита. Беше свикнал да вижда благоговение в очите й. То му харесваше.

— Готови сме — обяви Тег и бавно извади ценния орган. Държеше го в ръцете си внимателно, като току-що родено бебе. — Физиологичен разтвор! — нареди той.

Тя поднесе към него заледения неръждаем контейнер. Розовият, пристегнат с кохери орган, потъна в студената вода. Добави още физиологичен разтвор, за да изпълни догоре контейнера и отново сложи съда в кофата с лед, от която беше изваден.

— Да я затваряме — каза Тег, доволен от успеха.

Органът в контейнера означаваше спасен човешки живот и това беше дело на неговите ръце. Никой не може да опише напълно това чувство за добре свършена работа, мислеше си той, докато продължаваше да гледа към контейнера. Никой, дори и Памела не можеше да разбере колко щастлив се чувстваше в такива моменти.

Възобновиха съвместната си работа. Четирите ръце се движеха в такъв синхрон, сякаш бяха командвани от един мозък. А може би наистина беше така, помисли си със самодоволство той. Може би тази жена беше много повече свързана с него, отколкото и двамата си даваха сметка. Напоследък се усещаше нещо подобно. И защо не! Какво лошо имаше в това?

Бяха приключили със зашиването на различните мускули и тъкани, когато той каза:

— В задната стая има един контейнер. — Беше контейнер, специално пригоден за пренасяне на органи за трансплантиране. Един от многото, които Мейбек беше откраднал от кофите за отпадъци при Университетската болница. Сърцето трябваше да бъде поставено в него. По размер беше достатъчен, съвсем малко по-тесен от контейнерите, които обикновено се използват за бъбреци. — Направи тройно осигуряване на органа, използвай виоспан и винаги проверявай да не тече отнякъде. Не пести леда! Последния път получихме оплакване!

— Винаги проверявам леда — запротестира тя. — От топлината в самолета е. Вината не е наша. Какво да направим, когато някакъв застаряващ пилот държи да лети в сауна.

— Ти проверявай.

— Разбира се. Знаеш, че ще го направя. — После попита: — Кой самолет да взема?

Тег й отговори малко припряно:

— Това е частна поръчка. Мейбек ще го занесе.

Не посмя да я погледне в очите. Можеше да забележи нещо в тях. После, за да прикрие смущението си, каза строго:

— Нали вече говорихме за това? Мисля, че така е по-добре. Ти беше на същото мнение. Нали не обичаш да си куриер на частните поръчки.

Тя не отвърна нищо. Още по-добре. Той не одобри непрекъснатия шев, който беше направил за подкожното затваряне. Развали го и започна отново. Настъпи мълчание.

— Челото — предупреди я той.

Тя успя навреме да избърше потта му. Този контакт между тях като че ли я поуспокои. Завършиха безупречно останалата част от работата.

Тег я наблюдаваше как „опакова“ органа във виоспан. Справяше се отлично. Той не би могъл да го направи по-добре. Когато малкият контейнер с яркия оранжев етикет беше запечатан и готов за изпращане, Памела прибра от пода срязаните си джинси.

Тег се опита да се пошегува:

— Все пак добре е, че Мейбек ще бъде куриерът на тази пратка. Ами ти дори няма с какво да се облечеш!