Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Въпреки че тук имаше само най-необходимото — апарат за анестезия, лампи, автоклав и различни датчици — цялото помещение представляваше едно изключително постижение. Разполагаха дори с резервен генератор, в случай че токът спре. Тег се отнасяше с изключително внимание към всеки елемент от хирургията. Беше направо вманиачен.

Над хирургическата маска се виждаха само очите му. Той я наблюдаваше. Памела хвърли бърз поглед към пациентката на масата. Стори й се малко объркан. Като че ли го бяха заловили да върши нещо нередно. Може би съзнаваше колко много ще я нарани откритието, че я е пренебрегнал. Способен ли беше да усети дори това?

Очите й се напълниха със сълзи от обидата. Също като родителите й! Като всички останали! Но в този миг той повдигна и после пусна зеления чаршаф, сякаш не означаваше нищо за него, сякаш пациентката не го интересуваше. Приближи към Памела с някаква нова увереност, излъчващ сила, сякаш се готвеше да я хипнотизира.

— Мобифонът ми навярно се е развалил — каза тя с отпаднал глас. Търсеше някакво оправдание и искаше да му даде възможност да се измъкне. Дори сега се чувстваше длъжна да го защитава.

Той отговори:

— Не, телефонът ти не е развален. Аз не ти се обадих. — Едва сега Памела забеляза, че Тег държи скалпел в ръката си. Беше страхотно остър. Направо опасен. — Не исках да те… безпокоя.

— Да ме безпокоиш? Ти никога не ме безпокоиш. Винаги съм на твое разположение. За каквото и да ти потрябвам. За всичко.

Отново се опита да разгледа пациентката на операционната маса, но той се изпречи пред нея и опря скалпела с плоската страна в бузата й.

Тя се вгледа в толкова познатите очи и забеляза в тях нещо ново. Краката й се разтрепериха. Почувства, че силно се изчервява, когато сексуалното желание внезапно я връхлетя. Тук? Сега?

Той се приближи плътно до нея и прекара скалпела надолу по шията чак до гърдите.

— Елдън? — извика тя. Сърцето й биеше бясно.

Откъсна едно по едно копчетата на блузата й.

— Така добре ли е?

Тя кимна с глава.

— Мисля, че да.

Без да сваля маската, я целуна за първи път. Задържа месестата й устна между зъбите си през маската и силно я ухапа. Това едновременно я ужаси и възбуди. Чувстваше се безпомощна.

— А така добре ли е? А?

Тя се поколеба.

— Искаш го, нали, Памела? Знам, че го искаш. Кажи ми!

Блузата й се разтвори. Той я дръпна назад и се загледа в дългия белег под реброто. Докосна го леко и тихо каза:

— Кажи ми.

Тя си помисли, че всеки миг ще припадне. Тег сряза сутиена й със скалпела и той се смъкна, откривайки гърдите й. Докторът не погледна към тях, а продължаваше да се взира в очите й. После пак каза:

— Нали това искаш?

— Да…

Прекара плоската страна на скалпела по гърдите й. Тя почувства пронизващата и същевременно възбуждаща студенина на метала, както и опасността, която криеше стоманеното острие. Тег протегна другата си ръка и я поднесе към устните й, а тя започна да целува пръстите му един по един, както бяха в хирургическата ръкавица. Налапваше всеки пръст в устата си, смучеше го и го лижеше с горещия си език, без да обръща внимание на необичайната миризма на каучук.

През цялото време Тег продължаваше да я гледа в очите. Какво виждаше в тях? Какво целеше? Отдръпна пръстите си от устата й. Хвърли бърз, неспокоен поглед през рамо към пациентката, после отново се обърна към Памела и каза:

— Това няма да ти трябва. — Хвана джинсите с ръка и прекара скалпела надолу чак до края на единия крачол, а после разпра и другия. Те се смъкнаха. Когато почувства ръката му да я докосва между бедрата, главата й се замая.

Изведнъж усети миризмата на собствената си възбуда и се почувства неловко. Тя се смеси с миризмата на влага и лекарства, която изпълваше мазето.

— Ще ти хареса — каза той, отгатвайки мислите й.

Смъкна разкъсаната блуза и я пусна на пода. После я поведе, както беше по пликчета и маратонки, към края на операционната маса. Обърна я с лице към себе си и с гръб към пациентката и я бутна към голите, безчувствени крака на жената. Памела устоя на инстинктивното желание да покрие корема си и се постара да не мисли как изглежда плътта й на ослепителната светлина. Очите му искряха над хирургическата маска. Чуваше тежкото му, ускорено дишане.

Виеше й се свят, сякаш беше пияна. Не си го беше представяла така. Сякаш не беше на себе си. Такива ли ставаха мъжете в подобни моменти? Тя изнемогваше от желание и уплаха. Елдън Тег протегна ръка и отмести краката на пациентката, за да направи място за Памела на операционната маса. Изведнъж я сграбчи и сложи да седне на свободния край. Взе едната й ръка и я постави върху вдигнатото коляно, после направи същото и с другата. Тя стоеше отворена срещу него. Завъртя скалпела пред очите й. Светлината се отразяваше в блестящите му ръбове. Насочи го надолу. Сряза ластика на пликчетата и хвърли скалпела на земята. После ги сграбчи с две ръце и ги разкъса.