Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Мина и покрай клиниката, но и там го нямаше. Помещението беше заключено и алармената система работеше. Къде ли можеше да е? На някоя от поредните си обществени прояви, придружен от жена си? В балетната зала? В операта? При големите имена и при големите пари? Той обичаше този свят.

Колкото повече не успяваше да получи нещо, толкова по-силно го желаеше. Също като с фъстъченото масло. Имаше само един начин да разбере къде е. Спря пред първия снекбар, купи си чаша подсладено фъстъчено масло и изтича до телефонната будка под дъжда. Елдън я беше учил да играе различни роли, да се превъплъщава в различни образи. Реши, че най-убедително за случая ще е да се престори на отчаяна, още повече, че ролята не се различаваше много от състоянието, в което се намираше.

Телефонът иззвъня няколко пъти. Значи бавачката я няма, защото тя или говореше и държеше линията заета, или обикновено беше наблизо и отговаряше още при първото повикване. Няколкото иззвънявания потвърдиха подозренията й — Елдън го нямаше, а съпругата беше вкъщи.

Тя вдигна телефонната слушалка:

— Ало? — каза жена му със снобския акцент, който беше усвоила.

— Госпожо Тег, аз съм Памела, търся д-р Тег.

— А, здравейте, скъпа — каза тя с покровителствен тон. Тази жена беше приятелка с родителите на Памела и затова се чувстваше задължена да проявява към нея известна симпатия. Но те и двете много добре знаеха, че взаимно се презират. — Не е вкъщи.

— Обадиха се за спешен случай в клиниката. Не е нещо много сериозно, но д-р Тег не отговаря на мобифона — излъга тя с най-подходящия за случая тон, който изразяваше загриженост, но не и паника.

— Във фермата е, скъпа. Работи. Мисля, че не иска да го безпокоят. Нали знаеш, затова обича да ходи там. Трябва да ги препратиш другаде — каза тя, без да се опитва много-много да прикрива недоверието си.

„Дяволите да я вземат, помисли си Памела, излиза, че не мога да я избудалкам. Фермата! Работи? Без мен?“

— Разбирам — каза тя, но не успя да прикрие напълно напрежението в гласа си. Благодари на жената, въпреки че мразеше да й благодари за каквото и да било, и затвори.

До фермата беше далеч, а тази вечер пътуването й се стори още по-дълго, защото беше неспокойна. Измъчваше я присъщото й чувство за несигурност и желанието да открие какво прави там докторът без нея. След като отби от междущатското шосе, кръстовищата на локалните шосета започнаха да следват едно след друго. Заобикаляха я дървета и тъмнина. Непреставащият дъжд висеше пред нея като завеса. Фаровете на отсрещните коли я заслепяваха, а светлините пред нея приличаха на животински очи.

Фермата се намираше далеч от оживените пътища, в един сектор на държавната гора, раздаден под наем за частно ползване преди доста години. До нея се достигаше след плетеница от необозначени на картата, лъкатушещи и разбити пътища. Тя мина почти пипнешком през тях, през пресичащите ги тесни мостчета, преди да навлезе в черния път, който водеше до имението.

На пръв поглед мястото изглеждаше изоставено, като се изключеше кучешкият лай, който се чуваше от една барака — бърлогата, разположена на петдесетина метра по-надолу по стръмния склон, вдясно от старото бунгало и от алеята за коли. В бунгалото светеше. Той беше тук!

Тя паркира колата и се затича под дъжда.

Мократа блуза залепна за гърдите й. Прекалено тесните джинси прогизнаха до коленете. Косата й беше сплъстена и в пълен безпорядък. Натисна дръжката на вратата, но се оказа заключена. Заобиколи откъм входа на мазето и мина покрай два осветени прозореца, които отвътре бяха замазани с боя. Знаеше, че той е тук и работи. Беше станала вир-вода, когато приближи масивната дървена врата и почука силно. След миг чу гласа му:

— Кой е?

Памела отговори и вратата се отвори.

Антрето беше тъмно, въпреки че в операционната ярко светеха хирургическите лампи. Той стоеше в сянка, лицето му бе полуосветено. Зад нея от бърлогата продължаваше да се чува силен кучешки лай. Тя погледна към операционната. На масата лежеше упоена жена, покрита със зелен хирургически чаршаф. Памела с ужас установи, че не влиза в сметките му. Беше готов да извърши жътвата без нея! Невероятно!

— Значи дойде — каза той с дрезгавия си глас.

Страхът, че е изоставена, до такава степен я беше вцепенил, че не можеше нито да помръдне, нито да каже нещо.

Той я хвана за лакътя и я поведе към операционната, като затвори вратата зад себе си. На тавана се виждаха напречните греди, обвити в плетеница от стари водопроводни тръби, и електрически кабели. Беше поставил от долната страна на гредите дебела прозрачна пластмаса. Каменните стени бяха облицовани по същия начин: бяха покрити с прозрачни пластмасови завеси и оформяха едно пространство с размери два на четири метра. В това място се пазеше безупречна чистота. Дори пластмасовите стени се изтриваха с дезинфектант след всяка хирургическа операция. Беше маниак на тема чистота. Достатъчно беше човек да погледне ръцете и ноктите му, за да се увери.