Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Казва се Шарън — каза той на Памела. — Благодаря ти, Шарън.

Това беше част от неговия ритуал. Всеки донор си имаше име, на всеки се изказваше благодарност за приноса му. Държеше на това.

— Благодаря ти, Шарън — повтори Памела с разтреперан глас, който издаде мислите й и накара Тег да я погледне за миг — не повече, само за миг. Острието докосна кожата. Появи се първата капка кръв. Памела вдигна гъбата. Чакаше ги работа.

Елдън Тег започна жътвата на бъбрека, но мислите, като раздразнени пчели, не му даваха покой. Проблемът беше, че Памела никога не би одобрила изваждането на сърцето, а точно за такава процедура беше подготвена тази жена преди неочакваното й пристигане. Не можеше да се предвиди как би постъпила асистентката, ако разбереше намеренията му. Затова се опита да отвлече вниманието й със секс и „забрави“ да подготви пациентката за операция — точно пък той! И сега пристъпи към непредвидено изваждане на бъбрека. Още по-лошо бе, че скоро трябваше да дойде Мейбек, за да му каже дали жената на Уон Кей е била приета в болницата във Ванкувър, а след това да поеме ролята на куриер както на „ожънатото“ сърце, така и на останалите органи, след като бъдат приключени различните процедури.

Изваждането на бъбрека не пречеше на всичко това. Тази жена нямаше да има нужда от бъбреци там, където отиваше. Всичко беше предварително планирано. Но любопитството на Памела щеше да се изостри до крайност, ако срещнеше Мейбек. Той осигуряваше донорите и след това ги връщаше на улицата. Ала за тази жена щеше да е прекалено рано след операцията да бъде извадена навън и Памела сигурно щеше да се запита какво прави тук по това време на нощта. Памела Чейз не беше идиотка. Щеше да схване какво става и тогава?

Имаше само едно възможно оправдание, заключи той и се поздрави, че се сети. В редки случаи извършваха жътвата по поръчка и продаваха органа направо на един приятел на Тег — хирург, който беше специалист по трансплантации във Ванкувър, вместо да го прехвърлят на пазара за Третия свят. Някои пациенти, записани в листата на чакащите, изпадаха в отчаяние и този хирург във Ванкувър заедно с Тег бяха готови да им помогнат. Срещу заплащане. Това сърце е специална поръчка, уговорена чрез същия човек. Въпреки че по-рано Памела беше куриерът и при тези случаи, защо пък Мейбек да не поеме тези й функции — така мислеше да се измъкне Тег.

Той се отнасяше с изключително внимание към сегашната операция, защото продължаваше да гледа на тялото на тази жена като на едно съкровище, като на вълшебна чаша, която даряваше живот. И то не един, а няколко. От един се раждат много — звучеше поетично. Почувства лек тик във врата, но не му обърна внимание — просто нерви.

Работеше по-бързо от обикновено, а Памела се справяше отлично с наложеното темпо, предугаждайки всяко негово желание. Искаше да свърши бързо, бъбрекът да бъде „опакован“ и готов за пътуването, а Памела да си тръгне преди пристигането на Мейбек. Ако той кажеше нещо не на място, можеше да провали всичко. Тег вдигна глава и огледа стаята, за да си починат очите му. Пластмасовите стени и таванът придаваха на помещението някакъв метален отблясък, отразявайки силната светлина като матирани огледала. Отново почувства същия тик във врата и рамото и пак не му обърна внимание.

— Докторе? — каза тя.

Без да се усети, беше спрял да работи цяла минута, погълнат от мислите си. Прекъсването за отмора на очите продължи малко по-дълго. Залови се отново за работа и каза:

— Притисни бъбречната артерия и бъбречната вена. — Готвеше се да среже и двете. — Скалпел.

Тя ги притисна още след първата изречена сричка. После отдръпна ръката си със същата бързина, с която я беше поставила. За него това беше сигнал, че е забелязала някакъв проблем. Вътре беше невероятна плетеница. Той прокара пръсти около различните вени и артерии и отново провери дали кохерите са поставени правилно. Какъв негов пропуск беше видяла? Бяха извършили заедно повече от тридесет такива бъбречни жътви. Проследи притиснатата артерия до мястото, от което започваше, за да се увери, че тъкмо тя е бъбречната, а не мезентерийната. За момент се уплаши, че може да ги е объркал. След като се увери, че не е, отново сложи кохера и взе скалпела. Взря се в очите й. Въпреки че маската закриваше по-голямата част от лицето й, беше сигурен, че се усмихва. Памела се радваше на безупречното им сътрудничество не по-малко от него. Жалко, че нямаше да участва в жътвата на сърцето.