Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Сигурна ли си, че го искаш?

Тя кимна с глава, без да може да каже нито дума.

— Можем да спрем дотук — предложи той.

— Не.

Докосна я с ръкавиците. Памела отметна глава назад и се загледа с широко отворени очи в лампата. Левият й крак се схвана, искаше да го изпъне, но не смееше да помръдне. Беше нещо съвсем ново за нея и по нищо не приличаше на досегашните й представи. В някои отношения беше по-добро, в други — по-лошо. Той беше като че ли някъде другаде и въпреки това докосванията му издаваха колко е напрегнат и опитен.

Тег разкопча колана си. Главата й се замая още повече. Хвана я за краката и ги придърпа към себе си. Това я принуди да се отпусне назад и главата й почти докосна пациентката. Краката й се кръстосаха около кръста му, а тялото й остана наполовина върху масата, наполовина — извън нея. Колкото повече се облягаше назад, толкова по-лесно й беше да се крепи върху масата, но и допирът до жената ставаше все по-осезаем.

Като си тананикаше една от оперните арии, които пускаха при операция, той проникна в нея. Прониза я остра болка и тя извика. По реакцията му разбра, че това му хареса, и повече не се опита да потиска звуците, които издаваше с всяко негово влизане. Тег яростно се нахвърли върху нея. Памела не чувстваше тялото си — цялото й внимание беше съсредоточено върху него. Очите му бяха затворени. Усмихваше се! Харесваше му!

И изведнъж — нищо! Той спря. Това ли беше всичко? Отдръпна се и я бутна назад върху масата.

Беше изпълнена със смътно желание за нещо меко — мека светлина, мека възглавница, любезна дума.

— Хареса ли ти? — попита тя.

— Не можеш ли да си отговориш сама?

— Беше чудесно!

— Ето, виждаш ли? — каза той без ентусиазъм. — А сега си сложи ризата, чака ни работа. Няма да е вечно упоена.

Памела отиде в съседната стая, която беше нещо като склад. Избърса се и облече болнична риза на голо. Това я накара да се почувства някак особено. Тази нощ всичко беше различно. Дрехите й бяха в такова състояние, че на връщане трябваше да си ходи само по риза. Страхотно! Изкикоти се при мисълта за това.

Когато се върна в операционната, той изглеждаше изнервен, почти в истерия. Непрекъснато поглеждаше часовника си. Тя застана заедно с него до масата и таблата от неръждаема стомана, на която имаше кръвоспиращи средства, скалпели и игли. Едва тогава забеляза.

— Тя не е подготвена! — каза го, без да се замисли. — Не е обръсната!

Погледите им се срещнаха. Това беше съвсем необичайно за него и затова му личеше още повече. Все едно виртуозен музикант да пропусне нота или актьор да забрави реплика. Той не я беше подготвил за операция! Невероятно! Елдън Тег! Никога не забравяше и най-малката подробност, свързана с дадена операция. Толкова ли беше добър сексът? Тя не познаваше този човек. Беше се отнесъл съвсем различно с нея тази нощ. Беше направил това, за което тя винаги е мечтала, но никога не беше посмяла да поиска. Като че ли беше със съвсем друг човек.

— Права си — съгласи се той. — Не е подготвена добре.

Елдън Тег си признава, че е сгрешил! Та той беше непогрешим! Какво ставаше?

— Вземи, каквото трябва, и я подготви — нареди й той. Като видя, че не реагира, каза: — Хайде, действай!

Тонът му не й хареса. Почувства се засегната. Няколко минути по-късно тя насапуниса пациентката между бедрата и по корема. Забеляза, че хирургическият чаршаф, който я покриваше, беше влажен по средата на гърдите. А преди да излезе от стаята, беше сух. Обръсна жената, но очите й шареха наоколо. Забеляза на ръба на мивката хирургическа гъба, напоена с бетадин. Беше изтрил кожата на гърдите на пациентката, докато тя отсъстваше от операционната.

Сърце? Невъзможно! Не би направил това. Бяха говорили неотдавна по въпроса. Може би бял дроб?

— Всичко е готово! — Ръцете й трепереха, чувстваше слабост в коленете. Очите й попаднаха на гъбата в другия край на стаята. Помисли си за сексуалното преживяване. Какво беше направил с нея? Беше ли го искал наистина? Или го беше направил, за да отвлече вниманието й? Да отвлече вниманието й от пациентката. Погледна към него. Между тях имаше някаква дистанция. Това беше планирана жътва, защо не я беше уведомил? Кой е куриерът, ако не тя?

— Всичко е готово — каза Тег.

Очите му гледаха неспокойно, ръцете леко трепереха — ръце, които обикновено бяха твърди като стоманата, която използваше. Да, това беше съвсем друг човек.

Той се наведе над жената и втренчи черните си очи в нея. Бавно, внимателно насочи острието надолу.