Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Зададе няколко въпроса на г-ца Дънди — масивна негърка без врат и с огромни гърди. Ръцете й бяха подути като на труповете, които беше виждал. Когато заговореше, от гърдите й се чуваше свистене. Даваше обясненията си много предпазливо и се усмихваше заговорнически като търговец на употребявани коли. Лицето й бе така подпухнало, че той едва виждаше очите й, и същевременно толкова кръгло и топчесто, сякаш беше карикатура на самата себе си. Майлс също не я хареса. Щом я зърна, започна да реве. Бутна настрана бутилката с биберона и предяви претенции за непрекъснатото внимание на Болд. Г-ца Дънди — олицетворение на предпазливостта, поиска да види полицейската му карта.

Болд се направи, че я търси, като си даваше сметка, че развоят на събитията го беше докарал до неизбежното. Щеше ли да се обади в управлението, за да се осведоми за него? Ще го направи или не? Болд вече нямаше друг избор, освен да се яви пред лейтенант Фил Шосвиц. От формална гледна точка се беше представил за офицер от полицията. Стана му забавно, защото за подобно нещо можеше да бъде арестуван.

— Моля да ми отговорите само на един въпрос — каза той на огромното женище. — Имате ли в архива си данни за Синди Чапмън?

Тя кимна утвърдително, но с явно нежелание.

Болд почувства огромно облекчение. Би ли могъл жътварят да избере Синди от данните в компютъра? Отвлечена ли е била тя, или толкова отчаяна, че освен кръвта си е решила да продаде и бъбрека си? Бяха ли в компютърната памет и имената на другите три жертви, посочени от Дикси? Пазят ли се в „Блъдлайнс“ данните за всички бивши донори?

Госпожица Дънди го погледна подозрително. Погледите им се срещнаха.

— Това може да стане и по официален път — уведоми я той. — Съдебни заповеди, призовки, прокурори, вестниците. Били ли сте някога в полицията, госпожице Дънди?

— Разполагаме с данни за всички наши донори.

Болд извади бележника си от джоба.

— Интересуват ме още трима — каза той. Съобщи й имената на другите трима бегълци — Джулия Уокър, Гленда Шърмън и Питър Блументал. — При смъртта на всеки от тях е липсвал някакъв орган.

Госпожица Дънди изписа имената на компютъра си. След малко каза:

— Не, нямаме нищо за тях.

— Дявол да го вземе — промърмори той разочарован. Хрумна му нова идея: — Колко дълго пазите данните в архива си?

— Данните за кръводарителя се пазят дванадесет месеца. Паметта се прочиства всеки месец.

— Прочиства?

— Някои по-стари данни отпадат.

— И какво става с тях?

— В статистическия отдел на Главното управление се пазят всички сведения за кръводарителите ни. Това е изискване на федералното правителство, в случай че с дарената кръв възникнат здравни проблеми. Не можете да дадете кръв, без да посочите номера на социалната си осигуровка, постоянния адрес и телефонния си номер.

Болд си спомни скитника от приемната и си помисли колко ли стриктни бяха при проверката за верността на посочените данни, но си замълча.

— Можете ли да направите справка за тези три имена в Главното Управление?

Тя отново го погледна с досада. Търпението му започваше да се изчерпва.

— Тук не става въпрос за трамвайни билети, госпожице Дънди. Ако проявите малко готовност да помогнете сега, в бъдеще това може да запази репутацията на вашата компания и по-специално на филиала, в който работите.

— Неприятности от какъв характер имате предвид?

— Защо не направите по телефона необходимата справка и да видим докъде ще ни доведе тя? После можем и да поговорим.

Изминаха няколко минути, през които тя проведе кратък разговор по телефона, а после се обърна към него:

— Ще се обадят. Няма да отнеме много време.

Болд използва паузата, за да изкопчи още информация. Майлс беше задрямал.

— Колко души от персонала имат достъп до данните на кръводарителите? — попита той.

Тя се поколеба. Не беше сигурна доколко можеше да бъде откровена с него.

— Една млада жена е била отвлечена, госпожице Дънди. Това е грубо нарушение на федералните закони. Отвличането може да има, а може и да няма връзка с факта, че тя е имала контакт с „Блъдлайнс“. Ясен ли съм?

Тя отговори:

— В този филиал има двадесетина души, които имат достъп до сведенията за кръводарителите, но може да са и повече. В хард дисковете се пазят копия от данните под регистрационни номера.

— Обработват ли се постоянно тези регистрационни данни?

— Постоянно? Съмнявам се, че не.

— Казахте „този филиал“. Колко са общо филиалите?