Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Тег си припомни наум дневния ред — киноложката изложба, малка разпродажба на вина, раздаване на наградите и накрая — специалната изненада на Пеги. Няколко души от борда на директорите на операта вече бяха тук. Беше поканила всички. Тег забеляза Джеймс Хол и жена му Джули и се запъти към тях.

— Върви по-добре от миналата година — каза Джеймс Хол, докато се ръкуваше с Тег. — Ще направиш състояние.

— Трябва да останете за специалната изненада, Джеймс.

Хол се обърна жена си:

— Поканили са някакъв загадъчен музикант. Цяла седмица се говори само за него.

— Елдън, не ти ли се струва, че Пеги полага страхотни усилия да се докара пред оперния борд? — Тя имаше навика да поставя човека веднага на място, като му казваше истината в очите.

— Как е в света на изкуството? — попита я Тег, за да отклони вниманието й от амбициите на жена си.

— Отбягваме въпроса, нали? — отвърна тя.

Точно тогава едно от децата успя да счупи пинятата и измъкна Тег от неловкото положение. Пеги наистина се опитваше да спечели благоразположението на борда. Джули го знаеше. Знаеха го и всички останали. Но за тези неща не се говореше така направо. Той беше платил от джоба си на победителя в Миланския фестивал, за да изпълни днес две арии. Специално поканеният струнен квартет беше покорил Аспен миналия август. Ангажирането му струваше цяло състояние. Ако това не направеше впечатление на борда, нищо друго нямаше да ги заинтригува. Може би, с изключение на дарението, което възнамеряваше да направи.

Изправен пред непосредствената перспектива за жътва на сърце, Тег трябваше да реши трудния въпрос: какво да прави с огромната сума, която щеше да му донесе тя. Би могъл да купи мястото на жена си в оперния борд или пък правото да практикува като хирург-трансплантатор в Бразилия. Знаеше на кого трябва да пусне нещо, чия гуша да напълни. Елдън Тег — доктор по медицина, хирург-трансплантатор. Коя мечта да стане реалност — нейната или неговата? Можеше ли да се откаже от подобна перспектива?

Извини се и бързо се отправи към децата, които събираха разпилелите се бонбони от пинятата. Синът му Албърт и дъщеря му Бритъни се затичаха към него, за да му покажат своя дял от плячката, сякаш беше пиратско съкровище. Група деца се скупчиха около него с искрящи от възбуда очи. Искаха друга пинята. Доставяше му огромно удоволствие да зарадва децата, да ги приобщи към днешното събитие. Събирането на дарения за животните нямаше да бъде възможно, ако в него не бяха въвлечени децата. Между тези две неща имаше важна връзка.

Тег даде знак на асистентката си — топчестата, достолепна Памела Чейз, и предаде децата на нейните грижи. Следващата игра беше „Да закачим опашка на зебрата.“ Миналата година демократите се оплакаха, че за играта бяха избрали магаре 2 2 Магарето е символ на Демократическата партия в САЩ. — Б.пр. .

Където и да се спреше, хората му казваха:

— Страхотно парти! Чудесно прекарваме, Елдън!

Мисълта, че може да достави удоволствие на толкова много хора едновременно, го караше да се чувства като Дядо Коледа.

Погледна през вратата и видя кучката Елзи да дефилира в кръга, водена за каишка. Беше я излекувал след раняване с ловджийска сачма в раменната кост. Огледа останалите състезаващи се кучета и разпозна няколко свои пациенти. Знаеше имената на всички и бе запознат най-подробно с историята на всяко от тях. До известна степен ги смяташе за част от семейството. Надяваше се Елзи да получи някаква награда, ако не за друго, поне за да докаже умението му да работи със скалпела. Ако беше попаднала в ръцете на друг ветеринар, сега щеше да е с три крака.

Чу възбудения глас на жена си:

— Всичко върви чудесно, нали?

Обърна се и я целуна.

— Прекрасно е. Храната е превъзходна. Чудесно си се справила.

— Трябва да помислим дали да не използваме същите снабдители за партито идната седмица. Ако можем да си го позволим. Как мислиш?

— Добра идея.

От надеждата, която проблясваше в очите й, можеше да разбере, че иска да чуе точно това, и той й го каза. Тя го целуна леко по бузата и му прошепна:

— Бъди мил с Фелдстайнови. Той има рак на простатата.

— Алън ли? — Разчиташе на Пеги да го държи в течение за такива неща. Нейна работа беше как ги научаваше.

Тя му припомни:

— Алън е много близък с Байрън, а той има осведомители.

Застаряващият Байрън Ендикот, който управляваше многонационална корабна компания, беше председател на борда на градската опера и Пеги искаше да спечели благоволението му.