Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Внимателно постави голям кокал на масата. За него беше напълно в реда на нещата да покаже на някого един кокал — човешка бедрена кост. Беше голяма и не можеше да се сбърка с нищо друго.

Болд я разгледа от всички страни и каза:

— Можеше да почакаш да си поръчам вечерята.

— След като огледал мястото, той намерил и това — уведоми го Дикси и постави на масата още една по-малка кост. — Това е нещото, което е интересно за теб — ребро.

— Ами ако си бях поръчал печено?

— Мислех, че Лиз те е направила вегетарианец.

— Кой ти каза?

— Така се говори.

— Е, да… И какво от това?

— Тогава няма да си поръчаш печено — отвърна Дикси.

Донесоха му второто уиски. След това дойде оберкелнерът. Докато приемаше поръчката, непрекъснато поглеждаше към костите. Болд си поръча гръцка салата, а Дикси, само за да му направи напук, поиска пица, богато гарнирана с пушена пуйка и шунка.

— Значи трябва да се заинтересувам от това, така ли? — Болд посочи реброто.

— Да, би трябвало. От човек е. Както и бедрената кост. Като твоите са — Дикси се втренчи в него. — Проявих интерес и настоях да се издири останалата част от скелета. Откриването на човешки кости в такова отдалечено място дава основание да се предполага, че там е бил заровен труп, а заровените трупове могат да причинят епидемии. Всички разкрити човешки останки трябва да бъдат изследвани! Може би помниш Монти, моя помощник Луис Монтгомъри? Той е нашият съдебен патолог и е много добър. Монти организира търсене с помощта на скаути, защото от отдел „Издирване и спасяване“ не искаха и да чуят за това.

Болд го прекъсна:

— Скаути?

Дикси обаче не му обърна внимание.

— Не беше намерено нищо и случаят премина към неразрешените. Оттогава не съм говорил с Монти за костите. С него бяхме им направили някои изследвания, когато Карсмън ги донесе. Измерванията и тестовете показаха, че някога реброто е принадлежало на жена между 18 и 28 години. Ако бяхме намерили и тазовата кост, възрастта не само щеше да се потвърди, но и да разберем дали жената е раждала. — Диксън продължи: — За да се идентифицира един човек по костите, са нужни повече от тези двете, а и много късмет. Но заравянето на млада жена на 25–28 години някъде из пущинаците, на повече от 80 километра от най-близкото населено място, ме кара да си мисля най-вероятното…

— Убийство — довърши Болд.

Дикси си играеше с малката кост на масата.

— Разгледай това ребро.

Болд се вгледа. Пристигна келнерът. Болд отдръпна ръцете си, за да направи място. Келнерът гледаше като онемял костите. Бутна една чаша с вода и малко оставаше да я разлее. Предложи им пипер, но и двамата отказаха. Оттегли се заднишком с поглед, прикован в костите.

Болд прокара показалеца си по четвъртития край на костта.

— Има признаци за някакъв вид хирургическа техника.

— Интересно, нали?

Болд изчака той да продължи.

— Ние използваме градински ножици. С тях се работи най-добре.

— Ние?

— При мен — отговори Дикси, — за аутопсиите. Виждал си ме да ги използвам, но не си спомняш.

— Но това не е било аутопсия — отбеляза Болд.

— Имам някои сериозни подозрения за това ребро, за този скелет и за младата жена, на която са принадлежали. Някога те са били в нея, зараствали са, развивали са се. Моят кабинет приключи с този случай, но с него могат да се заемат други отдели. — Той си взе от салатата. — Ти си следовател.

— Скаути. Какво очакваш от тях?

— Водеха ги опитни хора. Няма нищо лошо в това да имаш на разположение млади очи и крака. Местността е трудно проходима.

— Търсили ли са остатъци от скелета нагоре по реката?

— Разбира се. Не намериха нищо. Но съм сигурен, че има начин да бъде открит.

— Искаш ли да ти дам един съвет?

— Нуждая се от нещо повече. Искам да участваш. Как би постъпил ти?

— Бих се обърнал към експерти. Към Управлението на водните ресурси или към инженерните войски. Някой, който отговаря за прогнозирането на наводненията и би могъл да обясни как кокал като този ще се носи от водата. Миналата есен имаше много проливни дъждове. Преди шест месеца, нали? Мисля, че беше тогава. Изсипаха се веднага, след като се роди Майлс. Сега за мен летоброенето започва оттам — когато се роди синът ми.

Дикси каза:

— Хората заравят мъртви край реки по две причини. Влажната почва ускорява разлагането…

Болд го прекъсна:

— И по-лесно се копае.

— Матюс ти е показала заключенията от аутопсиите на трима бегълци. Поисках да бъде направен анализ на тъканни проби и на тримата. Но това тук… Бях забравил този случай.