Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Останал сам сред дъжда в нощта, Тег наблюдаваше от палубата как черната кола изпълзя заедно с другите от кораба. На оскъдната светлина от няколко улични лампи в далечината, ято чайки балансираха на един крак.

Сякаш и той балансираше, и то по ръба на въже. Защо Памела отказваше да му асистира при жътвата на сърце? Бяха обсъждали предварително тази възможност и тя категорично не се съгласи. Трябваше да оперира сам, а това беше още едно предизвикателство. Беше и по-рисковано. Може би е време да жертва едно от кучетата, за да направи нещо като репетиция.

— Практиката усъвършенства — каза той и вятърът отнесе думите му.

Фериботът започна да си пробива бавно път през насрещния вятър и пое курс обратно към Сиатъл. Към семейството. Към децата, но същевременно го отдалечаваше от тях.

Носеше го към бъдещето, което сега ясно се очертаваше пред него.

Събота

4 февруари

Д-р Елдън Тег се стараеше да не докосва нищо в колата на Дони Мейбек. Беше мръсно като в помийна яма. За човек, който се гнусеше от заобикалящата го мръсотия и за когото чистотата беше фетиш, тази кола беше направо кошмарна. Дебел слой прах и нечистотия покриваше напуканата облицовка на контролното табло. Някаква мръсна смес от сода, бира, кафе, а може би и нещо по-лошо, се беше разляла по капака на двигателя между двете предни седалки и по него бяха полепнали всевъзможни власинки и боклуци. Стъклата на прозорците бяха мръсножълти, а мокетът или по-скоро онова, което беше останало от него — сплъстен като задницата на куче, което има проблеми със задържането. За човек свикнал с гледките и миризмите, свързани с хирургията, гнусливостта му беше малко странна.

— Не си много на кеф — отбеляза Дони.

— Карай.

— Добре де, знам, че тази работа не ти харесва, но не мога да действам сам, а и Кони не иска да участва в такива неща.

— Вече го обсъждахме.

— Не се вкисвай чак толкова, защото нищо не може да се направи.

— Гледай си пътя.

— Не е същото като при предишните случаи. Ти сам го каза. Това си е отвличане. Накисваме се в големи лайна. Кони никога не би го направила.

— Изобщо не трябваше да я замесваш.

Не виждаше смисъл да спори с такова нищожество като Мейбек.

В основата на предното стъкло се виждаха петна от размазани мухи. Такова петно беше и Дони Мейбек. Какво беше онова нещо, пъхнато в цепнатината, през която идваше въздухът от парното? Разкъсана опаковка от презерватив! Тег се сгърчи от отвращение. Искаше му се да виси във въздуха, да не се докосва до нищо.

— Ами че тя си е замесена. Нагазила е до гуша в тази работа. Няма връщане назад. Без нея и без достъп до данните в компютъра как щяхме да изберем необходимия ни донор?

— Нямам представа. Я млъквай и карай! — Тег се почувства неловко. Една грешка, която беше допуснал преди години, струваше човешки живот. Сега имаше опита и способностите да я поправи, въпреки че това го принуждаваше да се обвързва все повече с Мейбек.

— Сигурен ли си, че е сама? — попита Тег.

— Ти разговаря с нея, не аз.

Беше се обадил по телефона на Шарън Шафър преди двадесет минути, като се представи за служител от Обществено здравеопазване. Извини се, че я безпокои в събота, но обясни, че ставало дума за нещо, което не търпи отлагане. Отнасяло се до кръвната плазма, която дала преди няколко години. Предложи да я посети заедно с асистента си, като намекна, че поради поверителния характер на разговора ще е по-добре да е сама. Тя се хвана на въдицата, в гласа й прозвуча уплаха. Точно това беше и целта му.

— Нали си даваш сметка, че може да ме познава — каза Мейбек и прекъсна мислите му. — След като данните й са в компютъра, има такава вероятност. Възможно е да съм й продал фалшива лична карта.

— Ако каже нещо, ще я излъжеш, че работиш за „Блъдлайнс“. Знаем, че през последните две години не е продавала кръвна плазма. Едва ли ще те помни. Ще говоря само аз. Да не си гъкнал! Ще присъстваш само за да контролираш положението, ако се случи нещо непредвидено. Но дори и тогава няма да действаш, ако не ти кажа. Ясно ли е?

Онзи не отговори. Тег беше изнервен — толкова необичайно за него, че за момент не можа да разбере какво му е. Помисли, че се разболява.

Мейбек предлагаше фалшиви лични карти на избягали от къщи непълнолетни, които искаха да продадат кръвна плазма. Така печелеше доверието им и научаваше интересуващите го сведения за тях. Занимаваше се с тази работа от момента, когато се натъкна на тайната на Тег. Започна да го изнудва и парите на Тег намаляха значително. Това ги накара да се заемат заедно с нов бизнес — жътварството. В този не много здрав съюз Мейбек пое уличните рискове и снабдяването. Той беше и връзката на Тег с донорите. А сега стигнаха и до отвличане — най-големия риск, който се готвеха да поемат. Прииска му се повече въздух в колата.