Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Мейбек го правеше заради парите, но тъкмо те караха Тег да се чувства неудобно. Даде и последния цент от дела си за благотворителна дейност от името на жена си и по такъв начин издигна още повече техния престиж в обществото. Чувстваше, че Мейбек е доста безразсъден, и мислеше как би могъл да се отърве от него, ако започне да прекалява и да иска твърде много. Човек не трябва да изпуска от очи нищожествата, когато подушат, че има пари.

Тег знаеше, че вече не могат да се откажат. Уон Кей не беше от хората, които прощават. Беше гангстер и ако се провалеше с жътвата, щеше да му бъде за последен път. Цената на моралното му спасение беше твърде висока.

Най-сетне напипа един лост и струя прашен въздух измести от цепнатината опаковката от презерватива. Яростно я замачка между пръстите си.

Мейбек намали скоростта и зави по улица „Фриймънт“, която в другия край беше затворена. Вдясно имаше два жилищни блока, а вляво бяха задните входове на къщите, които гледаха към авеню „Лайдън“. Сред тях беше и боядисаната в зелено къща №36.

— Вземи със себе си портативния компютър, за да изглеждаш по-убедителен. Помни, че не трябва да си отваряш устата — напомни Тег. Предупреждението беше в съвсем буквален смисъл — зъбите на Мейбек можеха да ужасят всеки.

Последните двайсет минути бяха направо кошмарни за Шарън Шафър. Опита се да заглуши спомена от разговора по телефона, докато почистваше къщата. Обществено здравеопазване… Кръводаряване… Можеше да означава само едно…

Когато на задната врата се почука, тя веднага отиде да отвори.

Бяха двама мъже. Брадатият беше добре облечен и имаше авторитетен вид, за разлика от помощника, който й напомни застаряващия Джеймс Дийн. В дясната си ръка държеше портативен компютър „Тошиба“.

— Може ли да влезем? — попита по-авторитетният.

Тя позна гласа от телефона. Обзе я страх. Ако не ги пуснеше, щеше ли да отпадне причината, която ги беше довела тук? През годините, когато скиташе по улиците, беше имала работа с абсолютно непознати мъже. Беше правила неща, които сега, няколко години по-късно, й се струваха направо невероятни. Не се опитваше да ги заличи от паметта си, защото не искаше да забрави миналото. Точно спомените от миналото й помагаха в сегашната й работа. Благодарение на тях общуваше по-лесно с жените, които идваха в Убежището. По някакъв странен начин дори се гордееше с миналото си. Обхвана я ужас. Може би беше вярно, че миналото винаги те застига.

Отдръпна се и ги пропусна да влязат. Знаеше за какво се отнася. Ставаше дума за мръсни игли, за секс, за живот, различен от сегашния, за една друга Шарън Шафър. Тези двамата бяха на път да разбият новия живот, който беше започнала. Почувства, че ще припадне. Покани ги да седнат около масата. Жилището беше малко и в стаята до телевизора имаше само два тапицирани стола. Трябваше да седне на всяка цена.

Брадатият каза:

— „Блъдлайнс инкорпорейтид“ държи на разположение данните за бившите и сегашните си донори. — Джеймс Дийн потупа с ръка компютъра и седна. Брадатият поясни: — Преди да бъде използвана по предназначение, дарената кръв се подлага на изследване за евентуални болести.

Тъкмо тази дума я плашеше. Ръцете й станаха леденостудени от страх. В очите й напираха сълзи. Улицата я беше направила коравосърдечна и по онова време смъртта изобщо не я плашеше, но сега беше ужасена само при произнасянето на думата.

— При една от редовните проверки — продължи мъжът, — които прави здравният отдел, бе открит пропуск в програмното устройство на компютъра с данните за кръводарителите на „Блъдлайнс“. След като грешката бе отстранена, група донори се оказаха в рискова категория поради възможността да са заразени с някои болести.

— Серопозитивни — каза Шарън. Това не беше опит да отгатне. Ако ставаше дума за заушка, тези хора нямаше да пристигнат тук в събота сутринта.

— Да, но не трябва да избързваме със заключенията.

— СПИН — каза тя тихо.

— Нуждаем се от нова кръвна проба — продължи мъжът с тон на професионалист. — Не трябва да избързваме със заключенията, докато не станат известни резултатите от изследванията. Няма никакъв смисъл — подчерта той. — Компютърът е сгрешил веднъж, нищо чудно да сгреши и втори път.

— Сигурно данните ми показват, че съм серопозитивна — проплака Шарън.

— Това е само един компютър. Трябва да направим нови изследвания. Аз съм лекар. Можем да ви вземем кръв още сега или пък да дойдете в града след седмица. Вие ще изберете. Ако решите да свършим още сега, няма да ни отнеме повече от пет минути.