Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Зрителите млъкнаха. Дъждът трополеше по покрива. Въздухът беше наелектризиран. Феликс насочи вниманието си към своя противник.

— Не мога да го направя, дори и в името на експеримента — каза Тег на Мейбек.

Но не се наложи да взема решение. Когато пуснаха другото куче, Феликс се изскубна и изскочи на ринга. Двете се нахвърлиха яростно едно върху друго. От тълпата се понесе одобрителен рев. Тег се оттегли в сянката на навеса.

Изведнъж почувства, че го наблюдават. Огледа се. Наоколо нямаше никой. Отново огледа обора и пак не можа да види някой. Тогава погледна към сеновала. Там, в полусянката, стоеше човек с костюм на бизнесмен и го наблюдаваше внимателно. Веднага го позна. Беше известният с мрачната си слава главатар на сиатълската банда Уон Кей. Снимката му бе непрекъснато във вестниците. Но тази вечер изглеждаше по-различен — бледата кожа беше опъната върху скулите, погледът му — безизразен като на отчайващо тъжен човек.

С взрив от аплодисменти зяпачите обявиха края на схватката.

Мейбек хвана Тег под ръка и го поведе към ринга. Феликс обикаляше около окървавения труп на победения противник.

— Няма нито една драскотина, разбираш ли? Повали Норман, сякаш беше малко пуделче. Норман! И то без нито една драскотина! Ти си гений, направо си страхотен!

Отвратен и безмълвен, Тег прибра кучето и го върна в клетката. Погледна към сеновала и каза на Мейбек:

— Сега ще отида при него.

Изкачиха се нагоре по паянтовите стълби и единият от двамата бодигардове на Уон Кей ги обискира. Долу започна нова схватка.

Нямаше запознанства. Човек с репутацията на Уон Кей не се нуждаеше от представяне. Непрекъснато беше по съдилища, но винаги го оправдаваха. Седнаха един срещу друг върху две бали сено. Мейбек и бодигардовете останаха прави.

Уон Кей веднага пристъпи към въпроса.

— Съпругата ми е на петдесет и седем години. Страда от ангина пекторис и ако не се направи нещо, скоро ще свърши. Преди две години получи първия инфаркт на миокарда. Сигурен съм, че ви е известно — каза той ядосано, — че на хора над петдесет и пет години не се правят трансплантации на сърце. Случаят на жена ми се усложнява още повече от рядката й кръвна група — АБ-отрицателна, и от факта, че тя е изключително дребна. Преди известно време бях уредил работата с частен хирург — трансплантатор. Човекът искаше да помогне. Работи във Ванкувър. Опита се да намери нерегистриран донор на сърце, но до този момент не е успял. Препоръча ми да се свържа с помощника ви. Доколкото знам, от време на време сте му намирали по някой бъбрек. Трябва да призная, че не съм много въодушевен от идеята да се обърна към ветеринарен лекар за човешко сърце. Това е и една от причините да се срещна с вас.

Млъкна, когато от тълпата се чуха възторжени възгласи.

— Не давам обещания — заяви Тег.

— Подготвил съм си домашното — каза азиатецът. — Иначе нямаше да съм тук. Като ветеринар малцина могат да се сравняват с вас.

— При случая с жена ви, където въпросът е на живот и смърт, истинският враг е времето. То налага някои решения. Това ми е напълно ясно. Колко живот дават на съпругата ви? — попита Тег, вземайки инициативата в свои ръце.

Но времето не беше истинският му враг. В себе си водеше друг диалог. Сега, когато възможността беше налице, колко далеч можеше да отиде, за да поправи една грешка, която беше направил преди близо двадесет години? Можеше ли съзнателно да жертва живота на човешко същество?

— Ще бъде достатъчно укрепнала, за да я преместим в срок от няколко дни.

— Във Ванкувър ли?

— Да.

— Колко дни?

— В случай, че поверя живота на жена ми във вашите ръце, ще очаквам и резултати — изрече той строго. — Ако не можете да ми помогнете, сега е моментът да го кажете. Ако става дума за пари…

Тег махна с ръка и го прекъсна. Не искаше Мейбек да узнае размера на сумата. Едно сърце струваше не по-малко от 500 000 долара. Щом като Уон Кей си беше подготвил домашното, както твърдеше, би трябвало да го знае.

— Сигурен съм, че ще се отплатите щедро — каза Тег.

Парите бяха само част от неговия залог в тази работа. Искаше да спечели повече.

— Интересува ли ви?

— Много.

— Мога ли да разчитам на вас?

Тег хвърли бърз поглед към Мейбек. Онзи изглеждаше изплашен. Не можеш да подведеш човек с репутацията на Уон Кей. Погледът на гангстера го убеждаваше достатъчно красноречиво в това. Той искаше твърд ангажимент.

Тег отвърна:

— Хм, ще трябва да си приготвя домашното. Трябва да видим с какво разполагаме — посочи към една папка, поставена върху бала сено. — Това данните за болестта ли са? — Трябваше да държи положението в свои ръце. Само така би могло да се справи с човек като Уон Кей. Азиатецът му подаде папката. — Ще започнем веднага да търсим донор. Как да се свържа с вас?