Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

— Добрата новина е, че информацията ни е грешна — извиси глас Драйър, за да прекъсне спора между баща и син. — Когато и ако изобщо се установи самоличността на трупа, готов съм да се обзаложа, че инициалите му няма да имат нищо общо с ГП — „главен прокурор“. Тревогите ни са били напразни.

— И това убийство — наблегна на думата Уолт, — само на двеста-триста километра от мястото, където ГП Шейлър ще държи реч, е било случайно, така ли? Стига глупости! Информацията е сериозна. Чували за трупове не се продават в будките за вестници по летищата. Тази подробност е ключова и не бива да я пренебрегваме, защото е сигурен знак за предварително планиране. — Направи пауза, за да им даде време да го проумеят. — Това убийство потвърждава информацията. Трябва да разберем коя е жертвата — и то по най-бързия начин — за да разберем ролята й в цялата работа, защото човекът с ножа ще се появи съвсем скоро, ако вече не е тук.

— Имаш право на мнение, шерифе — каза Драйър. — Но докато жертвата е без самоличност и ние нямаме никакво доказателство, свързващо убийството с конференцията, би било безотговорно от наша страна да изпадаме в безпричинна истерия.

— Безпричинна истерия? — повтори Уолт. — Защо не хвърлиш още един поглед на снимките? Този човек е професионалист — който и да е той и каквато и да е целта му — и освен това е наблизо. Казвам само, че трябва да си отваряме очите и да сме нащрек.

Джери се намеси в разговора:

— Коктейлът е след около два часа, а „Право на глас“ възнамеряват да се изсипят на конференцията. Къде според вас трябва да насочим вниманието си? В град на петстотин километра южно оттук, в друг щат ? Или върху преките си задачи?

— Трябва ми обезопасен маршрут и ескорт от два автомобила за придвижването на главния прокурор до коктейла в дома на Кътър в седем без петнайсет довечера — обърна се Драйър към Уолт.

— Вече съм се погрижил. — Той стъпи на подиума и събра снимките от масата. — Искам да ги покажа на Лиз Шейлър.

— Изключено! — изръмжа Адам.

— Има право да е наясно със степента на заплахата.

— Главният прокурор е моя отговорност — напомни му Драйър.

— Тя ще говори на конференцията, а това я прави и моя отговорност. Наистина ли искаш да го обсъждаме?

— Ако настояваш да я видиш за няколко минути, мога да го уредя. Но никакви снимки!

Уолт го прие като малка победа.

— Благодаря ти — каза той.

Джери Флеминг демонстративно погледна часовника си.

— Трябва да тръгвам. Уолт, нека довършим разговора по-късно.

— Кътър не иска униформени да присъстват на коктейла — припомни той на баща си.

— Разкарай униформата тогава — каза Драйър. — Ще се видим направо там, шерифе. Ще ти осигуря минутка насаме с главния прокурор. Виж дали няма да измислиш нещо относно „Право на глас“ дотогава. Трябва да сме подготвени.

— Ще се видим в седем — каза Уолт.

На вратата на хотелската стая се почука точно в 4:44 следобед. Преди да отвори, Тревалян отключи свързващата врата към съседната стая: щеше да му потрябва по-късно. После хвърли още един поглед към лицето на Наглър в огледалото на банята. Доволен, грабна бастуна си и отвори.

— Тук съм, за да ви заведа до киното, господине.

Тревалян носеше тъмните слънчеви очила на Наглър, но не и плътните контактни лещи. Избра другите, които му придаваха същия ужасяващ вид, в случай че някой успееше да надникне зад очилата, но му позволяваха да вижда. Малко замъглено, но по-добре от нищо. Карл се оказа едър мъжага — доста над метър и осемдесет, с широки рамене, голямо чело и дълбоко хлътнали очи. Той го хвана за лакътя и го поведе навън под ярките лъчи на следобедното слънце. Вървяха бавно по красиво оформени алеи, минаха покрай открит търговски център с бутици, а на север осеяните със сняг върхове на планината Пайъниър се издигаха величествено като Алпите.

Карл му купи билет и по негова молба го настани на последния ред в кино „Опера Хаус“. Огромната зала разполагаше с четиристотин места, обърнати към театралната сцена, по средата на която висеше подвижен киноекран. По двете срещуположни страни бяха вратите за достъп до киносалона. Във фоайето нямаше тоалетни, до тях се стигаше от дъното на залата, точно зад гърба на Тревалян. Карл предложи да изпрати някого да го посрещне след прожекцията, но Наглър учтиво отказа.

Филмът започна. Тревалян се огледа наоколо и преброи още седем души в огромната зала — две семейства, седнали на първите редове. Погледна зад себе си. Червените плюшени завеси плътно преграждаха входа към фоайето.