Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

— Ти също.

— Е, Алая — обади се Патрик, — разкажи ни за Лондон.

— Така и не заминахме. На Стю му излезе някаква спешна работа. Да не повярваш.

— Били сте тук… през цялото това време? — попита Патрик.

Дани се изненада от явното разочарование, което прочете по лицето на брат си.

— Сметнахме, че си много зает около подготовката на конференцията. Тази се очертава да бъде паметна, нали? Елизабет Шейлър! Търпението ти най-после ще бъде възнаградено.

Патрик се протегна и придърпа един стол, но Алая отказа поканата:

— С удоволствие бих останала, но бързам. Стю ме чака. — Тя се наведе към Дани за втори път и докосна с устни бузата му. — Ще те видя довечера, надявам се — прошепна.

Изпрати въздушна целувка на Патрик.

— С нетърпение чакам да се видим довечера — каза тя и се обърна.

Двамата я проследиха с поглед, докато се отдалечаваше.

— Недей да ходиш — предупреди го Патрик. — Дяволски късмет извади, че Стю не разбра за вас предния път.

— Откъде знаеш, че не е разбрал?

— Стю може да е всякакъв, но в никакъв случай не е великодушен. Нито пък прощава лесно.

— Мислех, че целият град е разбрал.

— Очевидно не.

Патрик махна на сервитьора.

— Сметката, ако обичате.

Слабичкият младеж се обърна и веднага го позна.

— Ъъъ… да, господине. — Момчето се поколеба и реши да го заговори: — Вие сте господин Кътър, нали?

— Да, аз съм.

— Не се разделям с моя „G-6“. — И потупа джоба си.

— Мултиплейър ли си избра? — попита го Патрик.

— Жесток е.

— Кевин? — Кристина, собственичката, го извика от съседната маса.

— Искат сметката — каза той и се захвана да оправя освободилата се маса.

— „G-6“? — обърна се Дани към брат си.

— Мобилен телефон за залагания. Мултифункционален EVDO — високоскоростна безжична система за обмен на данни. Младежите са най-голямата част от потребителите ни.

— За теб няма почивка, а?

— Наистина ли смяташ, че розовото не ми отива?

Без контактни лещи и с напълно възстановено зрение, Милав Тревалян изучаваше отражението на Рейф Наглър в огледалото. Ъгълчетата на устните му се извиха нагоре в усмивка, опъвайки изкуствената му брада — доволна гримаса за това, че успя да се справи със загубата на кучето.

Рики не беше реквизит; той наистина имаше нужда от куче. Загуби още и раницата си — пресметнат риск, наложил се заради некадърността на превозвача. В самолета нямаше рафтове за багаж над седалките, затова ги накараха да оставят и ръчните си чанти преди качването. Ала наземните екипажи в Солт Лейк или Сън Вали ги бяха смесили с останалите. Когато не намери раницата си в товарната количка, Тревалян се ядоса и реши да смени тактиката, като насочи гнева си към персонала. Заради неочакваната загуба на кучето и присъствието на шерифа реши да не я търси. Не можеше да е сигурен дали не е забравил да махне някой висящ етикет от предишно пътуване. Плътните матови лещи го правеха истински сляп (имаше и резервен комплект прозрачни) и нямаше как да провери дали е останал етикет или не. Така раницата и нейното съдържание просто изчезнаха.

Тревалян разопакова куфара на Наглър и установи, че ризите на мъртвеца му ставаха, а широките в кръста панталони можеше да попристегне с колан. Забеляза, че в задните джобове на панталоните имаше здраво зашити възелчета конец — нещо като брайлови знаци за определяне на цвета. Такива имаше и от вътрешната страна на ризите, а също и на чорапите.

Подреди дрехите в чекмеджетата на скрина, сложи ризите и панталоните на закачалки и остави тоалетните принадлежности на рафта в банята. Дори размаза малко паста за зъби тук-там, точно както би направил един слепец.

Разположи се удобно на леглото и се замисли как да реши проблема с липсата на куче. Чакането му се удаваше. Милав Тревалян притежаваше търпението на светец.

Уолт се почувства малко странно като гост в собствения си автомобил, но през следващите четири дни Мобилният команден център — МКЦ — на полицейското управление в Блейн щеше да е на разположение на тайните служби.

Конфискуваният при обиск за наркотици автобус на някаква рокендрол група, впоследствие преустроен в МКЦ и оборудван с всякакви джунджурии за нуждите на полицията, стоеше на огромния паркинг пред пощата, точно срещу „Сън Вали Ин“.

Помощникът на Драйър — специален агент Скот Рамзи, седеше пред лаптопа в една от двете кабини на автобуса. Зад него висеше поименен списък с местата на поканените в балната зала на хотела.