Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

Патрик присви устни.

— Не се тревожи, Пади, цялата е твоя. Ще си изнесе речта, ще обяви кандидатурата си и безценната ти конференция ще влезе в историята. Поздравления!

Патрик поклати глава почти незабележимо.

— Нали за това е всичко? — попита Дани. — Колко милиона лични пари харчиш за цялата тази работа? И за какво? За мъничко уважение? Та ти си Родни Дейнджърфийлд 6 6 Американски актьор и комедиант, известен с прословутата си реплика: „Никой не ме уважава“. — Б.пр. на Уолстрийт, Пади. Тъжното е, че никой не смее да ти го каже.

— Ако беше само заради собствената ми суета, щяха ли да присъстват Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Иън Къминг…? Конференцията има цел и дава резултати, иначе нямаше да се провежда.

— Тези пари могат да бъдат използвани много по-разумно.

— Интересен съвет от човек, който не може да задържи и петаче между пръстите си. Какво разбираш ти от това? Щом те стегне шапката, веднага хукваш за риба или да си прахосваш времето.

— Тежи ти, че ти отказах, нали? — попита Дани по-меко.

— Предложението все още важи — отвърна Патрик.

— Доста щедро от твоя страна, но не мога да приема.

— Просто смятам, че…

— Не започвай пак! Моля те! — Дани остави салфетката си върху масата, бутна чинията си настрани и се намръщи.

— Нали затова сме семейство…

— Ще ми се да можех, но просто не мога.

— Разбира се, че можеш — каза Патрик. — Просто не искаш. Има огромна разлика.

— Не мога, защото, откакто се помня, ти винаги ме измъкваш от кашите, които забърквам. Не че сега съм се забъркал в нещо. Този път не е така. Искам поне веднъж да се захвана с нещо сам и да успея. А твоята помощ с бизнес плана беше…

— … нищожна.

— Не беше нищожна. Ето че пак започваш. Недей да го правиш. Помогна ми и аз съм ти благодарен, но с финансирането ще се оправя сам. От нас двамата ти си този с безпогрешния усет. С късмет не се става милионер. Трябва да го направя, Пади. Това е всичко. Познато ти е онова чувство, когато знаеш, че си на прав път.

— В такъв случай пробвай първо със Стю Холмс. Идеално ще пасне с най-новите му завоевания.

— Не казвай на Лиз обаче. Веднага ще му лепне още някое дело за монополизиране — пошегува се Дани.

— Господ да ни е на помощ!

— Какво още трябва да знам за Стюарт Холмс, освен че не бива да споменавам Лиз Шейлър пред него?

Патрик се ухили и набоде парче пилешко от салатата си.

— Той е от старата школа. Не дава втори шанс. Упражнявай се върху Шарпълс и Дженкинс, а Холмс си остави за накрая, когато ще си подготвен. Като говориш, не пропускай да наблегнеш на силните страни — „Трилогия“ се прие добре на местна почва; разпространението на национално ниво няма да отнеме много време; не забравяй да споменеш, че големите бутилиращи компании филтрират водата и че източникът ти е на дълбочина три километра. Стю си пада по хубавите истории, така че не бъди свенлив. Ще оцени мащаба и перспективата. Свършил си добра работа, Дани. Той веднага ще го забележи. Ти създаде търговската марка „органична вода“, което е огромно постижение. Няма как да не види стойността му. Остави си този коз за накрая.

— Полезни съвети — каза Дани.

Патрик окапа ризата си със салатен сос и брат му просто не се стърпя:

— Розовата ти риза не струва, Пади. Все едно е шита от материя за изолация.

— Мислиш ли? — Патрик се изчерви, приглади ризата си и се огледа смутено наоколо.

Дани забеляза изписаната на лицето му изненада, а веднага след това чу мек, топъл глас, който идваше зад гърба му:

— Гледай ти кой е тук! Здравейте, момчета.

Алая Холмс имаше здраво и стегнато тяло, както много от жените в Сън Вали. Наближаваше средна възраст, но външността й скриваше десетина години, а в очите й проблясваше закачливо пламъче. Огненочервената й коса бе в унисон с характера й и не криеше, че обича да флиртува. Носеше яркозелена блуза и ластичен панталон „Ойлили“. Алая се наведе и целуна Патрик по бузата.

— Говорим за дявола и ето го и него — каза той.

Тя шеговито потупа главата си и гордо изпъчи новия си бюст.

— Дявол ли казахте? Да не би да се виждат рогцата ми?

Непохватно прегърна Дани за поздрав, като не пропусна да навре гърдите си под брадичката му.

— Забравихме се с теб, страннико.

— Така е.

— Всичко наред ли е? — загрижено попита тя.

— Имаш предвид последните четиринайсет месеца, които прекарах на държавна издръжка?

— Не ме интересува къде си бил, Дани. Радвам се да те видя — и толкова. Изглеждаш добре.