Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

Той кимна на Уолт. Трима други агенти се изправиха и тръгнаха към задната част на автобуса, откъдето се чуваше предаване на живо от Си Ен Ен.

Рамзи имаше набити рамене и врат като на любител на стероиди.

— Драйър е отсреща в хотела, но е зает в момента. Казах ти го по телефона.

— Трябва да го видя.

— Невъзможно е. С какво мога да ти помогна?

Уолт остави на масата обработените и принтирани от Фиона снимки.

— Имаме си посетител — каза той.

Рамзи безизразно прегледа първите няколко.

— Разказвай.

— Летището в Солт Лейк Сити, тази сутрин. Жертвата е открита в чувал за трупове, напъхан в окачения таван на ресторант в строеж. Може да се каже, че сме имали късмет — тялото е било още топло. Смятам, че убиецът е същият човек, нает да ликвидира Шейлър.

Скот продължи да прехвърля снимките.

— Добре че не съм ял скоро.

— Мога да ги занеса и направо на главния прокурор, но си помислих, че няма да е зле, ако първо поговоря със старши специален агент Драйър. Но щом казваш, че не е важно, значи не е важно. Благодаря за отделеното време. — Той събра снимките и му обърна гръб.

Рамзи се изправи.

— Почакай. — Мина покрай шерифа и го придружи до „Сън Вали Ин“ — хотела, където се организираше голямото събитие.

От една от конферентните зали надолу по коридора се чуваха познати гласове и Уолт усети как лицето му пламва. Зави зад ъгъла и се озова очи в очи с куп познати физиономии, които тъкмо се разотиваха. Някои от мъжете спряха, за да се здрависат с него.

— По-добре късно, отколкото никога, шерифе — извика един от тях.

— Пропусна собственото си заседание — обади се друг познат глас.

Уолт инстинктивно погледна часовника си, въпреки че знаеше много добре колко е часът.

Координационната среща за обсъждане на извънредните мерки за сигурност бе насрочена за след четирийсет и пет минути — на практика обаче тя току-що бе приключила.

Уолт влезе в задушната конферентна зала, готов да удуши Адам Драйър. Ни най-малко не очакваше, че там ще види и баща си.

Двамата с Адам седяха на маса с ленена покривка върху подиума в дъното на залата, издигнат на трийсетина сантиметра от пода срещу подредени в редици сгъваеми столове, разделени от пътека по средата. Уолт се почувства като адвокат в съдебна зала.

Джери Флеминг вдигна глава и срещна изненадания поглед на сина си.

— Оставих ти съобщение.

Уолт погледна мобилния си телефон; нямаше неприети съобщения.

— Глупости! — отвърна той.

Джери Флеминг изпълняваше длъжността директор по сигурността на „Авикорпс“ в Сиатъл — най-големия производител на самолети в света. Бе приел работата заедно с шестцифрената заплата — подробност, която обичаше да споменава пред сина си.

— Кой премести срещата, нали трябваше да е в пет? — попита Уолт.

Отговори му Джери, а не Драйър:

— Наложи се да пришпорим малко графика заради коктейла на Кътър довечера и да направим срещата един час по-рано.

— Това беше моята среща. Моя и на О’Брайън. Ти нямаш думата.

— Очевидно имам — отвърна Джери.

— Баща ти ни съобщи, че „Право на глас“ смятат да протестират срещу конференцията. — Адам Драйър се постара това да прозвучи извънредно важно. — Оставих ти съобщение на мобилния телефон, че срещата се мести с един час по-рано.

Уолт го изгледа.

— По-спокойно, синко — обади се Джери Флеминг.

— Ти не се меси!

— Ще ми се да можех. На коктейла ще присъстват хора от моята компания, а часът на срещата не устройваше нито мен, нито екипа ми. Организацията на конференция от такъв калибър трябва да е по мед и масло, синко. Знаеш го.

Баща му обичаше да си служи с клишета.

— Организацията не е твоя работа!

— Присъствието на „Право на глас“ изисква допълнително планиране — намеси се Драйър.

— Антиглобалистката демонстрация срещу СТО 7 7 Световната търговска организация. — Б.пр. в Сиатъл? За тези „Право на глас“ ли става въпрос? — попита Уолт.

— За същите — отвърна Адам.

Уолт пристъпи напред и остави снимките от Солт Лейк пред Драйър, който мрачно ги разгледа, подавайки ги една по една на Джери Флеминг.

— Кучият му син — вдигна поглед Джери към сина си. — Това в Солт Лейк ли е? — Той отново се вгледа в снимките. — Организиран мозък. Майсторски пипа с ножа. Трийсетинагодишен. Необвързан.

— Това не е сериен убиец, татко, а наемен.

— Имал съм вземане-даване с такива, синко — каза Джери, — а ти още нямаш голям опит.