Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

— Какво! Шегуваш ли се?

Тя му разказа за случката, станала само на трийсетина метра от нея.

— Събрахме си нещата и се прибрахме по-рано, а Дани отиде да обядва с брат си. Мъже! Може ли човек да се държи нормално след нещо такова? Нека ти кажа — ако аз бях на негово място, щях да прекарам остатъка от деня с телефон в ръка, обаждайки се на всеки, за когото се сетя. После щях да си взема една дълга вана, даже две! А след нея — бутилка вино. Дори две. Но да я карам, все едно че нищо не се е случило? Абсурд!

— Това е втори случай в рамките на десет дни. Онзи жълт лабрадор…

— Помня, нали аз снимах! Беше отвратително. Трябва да вземеш мерки.

— За пумата? Не е в моя ресор, това е работа на отдела за защита на рибата и дивеча. Но ти си права, на всяка цена трябва да им съобщим за случилото се с Дани.

— Какво мислиш за него?

— За Дани ли? Не е лош.

— Нямам предвид професионално. Знам, че е бил арестуван. Как го намираш като човек?

— Ами не го познавам добре. Малко ми е трудно да преценя.

— Какви са първите ти впечатления? — попита тя.

— Поканил те е да излезеш с него — предположи Уолт.

— Да. Това лошо ли е?

Беше чувал за Дани, че е женкар и плейбой, и че преди да го арестуват, е имал навика да пръска по две хиляди долара седмично за кокаин. Смяташе, че кокаинът вече е в миналото му, но другото — едва ли. Ала го харесваше, въпреки криминалното му досие.

— Получихме няколко снимки от убийство в Солт Лейк — каза той. — Отвратителна работа. Но снимките са лоши. Искам да увелича някои от тях, а други да изрежа и да изчистя образа. Нямам чак такива умения.

Тя внимателно го изгледа и каза надменно:

— Разбирам.

— Трябват ми веднага.

— Ще отнеме време.

— Някакъв човек на име Капшоу — от Транспортна безопасност на летище Солт Лейк — е сметнал, че е важно да ни ги изпрати. В пет часа имам среща, касаеща проблеми със сигурността на К³. Но както казах, снимките трябва да се пипнат. Ако не ти се занимава, поне ми проведи кратък петминутен курс „Фотошоп за начинаещи“.

— Аз ще ги оправя. — Звучеше ядосано. — Просто ми кажи какво точно искаш.

Жестокостта, очевидна от снимките — особено в близък план — бе потресаваща. Пръстите на жертвата бяха прецизно отрязани. Имаше снимка на ръка в латексова ръкавица, оголваща венците, за да се видят извадените зъби. Ала най-страшно от всичко беше обезобразеното лице с издълбани от орбитите очи. Фиона напредваше в работата по тях, но й костваше усилия.

— Не ми е работа — обади се тя, — но защо изобщо си правим труда? В близък план са още по-отблъскващи! В крайна сметка уликите са си улики. Всичко се вижда и от оригиналите, не виждам смисъла.

— Можеш ли да ги качиш в „Пауър Пойнт“ и да ми ги запишеш на диск?

— Разбира се, но това няма да ги направи по-приятни за гледане.

— Какво казват за първото впечатление? — риторично попита Уолт.

— Ти си болен мозък — отвърна тя.

— Но би ги гледала, нали? — пробва я той.

— Разбира се, че бих. Само че аз съм увредена в това отношение. Също като теб.

— Ще ти кажа нещо, което трябва да остане между тези четири стени. — Той замълча, за да се увери, че е привлякъл вниманието й. — Съществува реална заплаха за живота на Лиз Шейлър. — Фиона ужасено го изгледа. — Отначало се чудех дали това убийство в Солт Лейк може да има връзка. Станало е тази сутрин, преди по-малко от осем часа. Но щом видях снимките, щом видях това, което видя и ти преди малко, вече съм сигурен, че не е дали , а как .

— Господи! Този човек е тук ?

Той сниши глас:

— А сега трябва да накарам още няколко души да стигнат до същия извод.

Навалицата за обяд при Кристина оредя и час по-късно, около три и половина, в задния салон на ресторанта имаше само няколко заети маси. Облечените в черно сервитьори сновяха забързано около последните посетители.

— Пума? Сигурен ли си? — Патрик Кътър носеше розова риза за голф с логото на К³, избродирано от едната страна. Той впери поглед в брат си от другата страна на масата.

— Разбира се, че съм сигурен. Що за въпрос!

— Каза ли на някого? — попита Патрик.

— Преди десетина минути бях все още под душа. Освен това, ако не си наясно, не изгарям от желание да се виждам с Уолт Флеминг.

— Уолт можеше да бъде и доста по-суров спрямо теб.

— Да, така е…

— А Лиз? Тя добре ли е?

Дани остави вилицата си и погледна изненадано брат си.

— Едва не бях сдъвкан от пума, а ти мислиш само за твоя ключов оратор!