Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

Петнайсет минути след началото на филма Наглър се вмъкна в мъжката тоалетна и заключи вратата. Махна изкуствената брада и перуката и ги напъха в джоба си. Излезе от кабинката и почисти боята от веждите и миглите си на умивалника. Пет минути по-късно, напъхал сгъваемия бастун в чорапа си, Милав Тревалян напусна киносалона.

Откритият търговски център на Сън Вали включваше книжарница, минимаркет, галерия и няколко магазина за дрехи и ски оборудване, които през лятото предлагаха екипировка и всякакви принадлежности за колоездене, рафтинг и голф, туристически раници, тениски, спортни пуловери и бейзболни шапки. Тревалян плати в брой за един малък сак, няколко тениски и два памучни панталона, по-малък размер от тези на Наглър. От минимаркета си купи четка и паста за зъби, дезодорант и самобръсначка.

После се запъти обратно към хотела.

— Имате ли резервация? — попита младото русо момиче на рецепцията. На табелката с името й пишеше: „Хана, Прага, Република Чехия“.

Тревалян се изкуши да й отговори на родния й език, но се въздържа да демонстрира знанията си.

— Майснер — съобщи той името, на което предварително бе резервирал стая, и й подаде валидна кредитна карта на същото име. — Бях помолил за стая, която да…

— Да. Отбелязано е — каза тя и посочи с пръст екрана. — Имахме възможност да изпълним молбата ви. Вашата стая и тази на господин Наглър са свързани с междинна врата.

— Приятелят ми е незрящ — обясни той — и когато разбрах, че и двамата ще сме тук по едно и също време…

— Да, разбира се.

Той попълни бланката за регистрация и момичето му подаде ключа.

— Бих могла да повикам пиколото…

— Не, благодаря.

— Желая ви приятен престой.

Тревалян й благодари, качи се с асансьора до третия етаж и влезе в наетата от Майснер стая. След по-малко от минута, след като заключи и пусна резето, той отвори междинната врата към съседната стая. Вече можеше да влиза и излиза необезпокояван, маскиран като Наглър или Майснер.

Взе си бутилка студена бира от минибара и я отвори. Започна да прехвърля телевизионните канали с дистанционното и разочарован, че хотелът не разполага с еротичен канал, се спря на Си Ен Ен.

И кучето, и липсващата раница бяха проблеми, на които трябваше да намери решение. Поне успя да резервира двете свързани стаи и да се регистрира под две имена.

Обади се от стаята на Майснер и нае кола под наем за уикенда.

Предстоеше му пазаруване в Кечъм.

Предстоеше му да направи бомба.

Уолт тъкмо даваше нареждания за поставяне на заграждения заради очакваните протести от „Право на глас“, когато Томи Брандън му съобщи за внезапно възникнало усложнение.

— Това никак няма да ти хареса, шерифе — започна той. Нарочно го търсеше на служебния телефон, а не по радиостанцията, защото не искаше да се разчува. — След летището отидох да поема наблюдението на Тейлър Крабтрий и го проследих до „Нортридж“ 72. Там живее Майра, нали така?

Уолт се сети за нахлуването на снаха си в канцеларията му и молбите й да го накара да говори със своенравния му племенник Кевин.

— Да — отвърна той.

— Сега какво да правя? — попита Брандън.

Шестнайсетгодишният малолетен нарушител Тейлър Крабтрий беше заподозрян в притежание и търговия с метамфетамини сред връстниците си. В кратката си биография имаше едно изключване от гимназия „Ууд Ривър“, втори шанс в училището за алтернативно обучение „Силвър Крийк“ и повторно изключване заради многократна употреба на наркотици. През последните две седмици колегите на Уолт го държаха под непрекъснато наблюдение. И ето че сега младежът беше отишъл да навести племенника му.

— Върви да си вземеш кафе, аз ще се заема.

— Прието — отвърна Брандън. — Търси ме на мобилния, когато решиш да те сменя.

— Добре. Благодаря ти, Томи.

— Що се отнася до мен — продължи Брандън, — аз съм в почивка от половин час и това няма да бъде включено в доклада ми, освен ако ти не прецениш обратното.

— Оценявам го. — Уолт сложи обратно слушалката. Нямаше никакво намерение да подправя доклади заради племенника си. Но ако успееше да се намеси навреме, преди ситуацията да е излязла извън контрол, може би щеше да спести на Майра и Кевин поредната семейна драма.

Паркира на алеята пред къщата, отвори шофьорската врата и отвън го блъсна сухият парещ въздух. Хлопна я силно, за да оповести пристигането си, и веднага впери поглед в един от прозорците на съседната къща, в който като в огледало се виждаше вътрешният двор на Майра. Практикуваше този номер от петнайсетгодишен.