Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

— Наистина ли?

— Няма да съм с униформа.

— Това не ме притеснява.

— Лъжеш — каза Уолт.

— Добре де, малко.

— В осем, нали разбра?

— Да.

— Крабтрий!

— Разбрах!

— Хубаво.

Тревалян пипаше внимателно и прецизно в банята на съседната на Наглър стая. Само една погрешна стъпка и щеше да бъде пометен от толкова мощен и изпепеляващ огън, който спокойно можеше да погълне и него, и цяло хотелско крило, преди изобщо да успее да реагира.

Кошчето за боклук преливаше от опаковъчна хартия и отпадъци.

Най-после приключи сглобяването на котлона за къмпинг „Коулмън“. Махна решетката на отдушника, напъха в дупката вентилатор с батерии и го залепи с тиксо, за да издухва по-бързо токсичните изпарения, които след малко щяха да изпълнят въздуха. Запали и двете горелки и тихичко си затананика.

Заразглежда покупките си. Не повече от два артикула от един магазин — добре го измисли. Непроследимо. Неоткриваемо. Невероятно лесно. Разпечата бутилката с белина, изля я в огнеупорна купа и я сложи да заври на котлона. Вентилаторът работеше. Претегли нужното количество заместител на трапезна сол, добави го към белината и остави сместа да поври още малко. Тестерът за батерии отбеляза „Пълен заряд“. Идеално. Махна купата от котлона и я остави да се охлажда в пълната с лед мивка. Изчака, обра образувалите се кристали и върна купата на котлона. Час по-късно загря кристалите в дестилирана вода и отново ги прецеди. Така, по метода фракционна кристализация, получи сравнително чист калиев хлорат, който стри на прах.

След това разтопи равни части вазелин и восък, затопли ги на котлона и ги смеси с калиевия хлорат в голяма пластмасова купа. Омеси добре всичко с гумени ръкавици и скри купата зад една саксия на балкона.

Провери още веднъж дали табелката „Моля, не безпокойте“ е закачена на вратата и пусна резето. За още по-сигурно подпря бравата отвътре с облегалката на един стол. Спокоен, че никой не може да влезе в стаята на Майснер, освен ако не използва стенобойна машина, почисти банята и прибра останалите неща в кафяв хартиен плик под мивката.

Влезе в стаята на Наглър, заключи междинната врата и мислено прехвърли отново всичко стъпка по стъпка. Замаян от вълнение — или може би от изпаренията? — той се запъти към огледалото в банята и търпеливо започна да влиза в образа на Наглър: сложи изкуствената брада, дрехите и накрая плътните лещи, които го правеха напълно сляп.

Отиваше на коктейл.

— Как успях да се забъркам в това? — попита Лиз Шейлър секретарката си Джена, с която работеха заедно от десет години. Стоеше пред огледалото в бившата спалня на родителите си и почти приключваше с грима си.

— Ще се справиш — увери я Джена.

— И двете много добре знаем, че се държа като проститутка. Остава само да си разтворя краката и да се приключва.

— Гледай само да не те усетят папараците, ако решиш да го правиш.

— Обзалагам се, че през последните шест години съм разследвала половин дузина точно от тези хора или поне компаниите, за които работят. А сега смятам да ги моля за пари! Ама че лицемерие!

— Никого не молиш за пари.

— Да бе!

— Ти просто ще изразиш позицията си по определени въпроси, а ако някои от тези хора решат да те подкрепят, тогава добре.

— Много по-сложно е и ти го знаеш. Двамата с Патрик Кътър хитруваме и това не ми харесва особено. Човек рано или късно си плаща за тези неща.

— Не вършиш нищо лошо или незаконно. Всяка дреболия е проверявана десетки пъти. От теб се иска просто да се забавляваш. Само два дни са.

— Искаш да кажеш — последните ми два дни. Звучи като присъда. Така се и чувствам. В неделя сутрин всичко вече ще е различно. Не се заблуждавай, Джена — всичко! — каза тя и потупа клепачите си с тампонче памук. — Няма да имаме и секунда почивка през следващите петнайсет месеца и дванадесет дни. Започва да става доста напечено.

— Кога ли пък ни е било широко около врата?

— Да свиквам с ролята на проститутка? Това ли искаш да кажеш?

— Че какво й е на професията?

Двете си размениха усмивки в огледалото, но на Лиз не й беше особено весело.

— Надявам се, че не правя грешка.

— Разбира се, че правиш. Но какъв избор имаш?

— Бих могла да се шляя из ски курортите и да работя каквото ми падне.

— Бързо ще ти писне.

— Престани! — сгълча я Лиз. Съветниците й все това повтаряха — нагоре и само нагоре! — Как изглеждам? — обърна се тя към Джена.