Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

Две деца изхвърчаха презглава от задната врата, сякаш вътре имаше пожар.

Уолт хукна след тях по алеята, последва ги зад ъгъла, покрай зеленчуковата градина и запустялата детска площадка. Прескочи ниската дървена ограда на съседната къща точно навреме, за да успее да мерне профила на единия от двамата бегълци.

— Ерик! — Успя да изтръгне най-строгия си шерифски глас.

Две жени от другата страна на улицата се обърнаха.

Той извика още веднъж.

Момчето спря.

Доядя го на хлапето, че го кара да се поти в униформата си.

— Какво, по дяволите, става, Ерик?

— Кевин каза, че може.

— Какво може?

— Да дойдем. В къщата. — Младежът дишаше по-тежко и от Уолт. — Той ни разреши.

— Кевин е на работа в четвъртък — реши да го изпробва шерифът.

— Току-що се върна. Кълна се, че не сме били вътре повече от десет минути.

Уолт знаеше, че са по-скоро трийсет. Деца!

— Не сте ? С кого беше?

Момчето се поколеба.

— Лесно мога да разбера — каза Флеминг. Огледа хлапето и се зачуди дали да не го накара да изпразни джобовете си. Но се страхуваше от това, което можеше да намери там. — Кой беше с теб? — повтори той, въпреки че знаеше много добре. — Преди да отговориш, помни, че да излъжеш шерифа е лоша идея.

Ерик сведе очи.

— Краб — отвърна той след кратък размисъл.

— Тейлър Крабтрий?… Ерик, най-добрият съвет, който мога да ти дам, е да не ходиш там, където знаеш, че не бива да ходиш. Ти си добро хлапе, но ако продължаваш да се мъкнеш с Тейлър Крабтрий, гарантирам ти, че пак ще се видим.

— Да, сър.

— Хайде, изчезвай.

Ерик направи няколко крачки, а после отново хукна да бяга.

Минута по-късно Кевин посрещна чичо си на задната веранда.

— Здрасти, чичо Уолт.

Гол до кръста, изглеждаше още по-сух и върлинест. Панталонът му висеше под ластика на боксерките му — моден писък за някои, но не и за Кевин. Никой от семейството все още не можеше да приеме загубата на брат му Боби — вече почти година след смъртта му. Кевин го преживяваше най-тежко. Уолт се опитваше да запълни празнотата от липсващия баща, пренебрегвайки собственото си семейство, но плати за това с развода си. Той трудно показваше чувствата си и вероятно Кевин бе изтълкувал погрешно неговата непохватност, защото винаги отблъскваше опитите за сближаване от страна на чичо си. Единствения човек, който ги свързваше, вече го нямаше и болката от спомена за него все още измъчваше и двамата.

— Здрасти и на теб. Ерик и Тейлър Крабтрий си тръгнаха бързичко. Защо така?

— Де да знам.

— Заради полицейската кола и униформата, а?

— Може би.

— Тейлър Крабтрий не е стока.

Кевин се зае да изучава обелената боя по касата на вратата.

— И друг път си го споменавал. Смяташ ли да кажеш на мама?

— Да не съм луд! Изобщо не изгарям от желание да съм насреща й, ако разбере — рече Уолт и си спечели лека усмивка от Кевин. — Смятам да й кажа, че сме си поговорили за ходенето по купони, че си ми обещал да не шофираш, когато си пил, и да стоиш настрана от наркотиците. Можеш ли да го направиш?

— Абсолютно.

— Знаеш, че точно това ми е работата, нали? Да правя обиски по тези купони.

— Да.

— А ти си последният човек на света, когото бих искал да арестувам.

— Разбрах.

— Как върви работата при Кристина?

— Става.

— Скапана работа е това.

— Аха — усмихна се отново Кевин, — гадна е.

— Но ако потърпиш, може да те премести в кухнята или да станеш сервитьор. И в двата случая парите не са лоши, а и работата също.

Лицето на Кевин помръкна и той отново се дистанцира. Придоби онова изражение на ето че пак запя старата песен — поглед, който рано или късно всички младежи овладяваха майсторски. Така му се искаше да придърпа хлапето и да го притисне към себе си. Познаваше Майра; едва ли някой го бе прегръщал от погребението насам. Но нещо го спря.

— Дядо се обади.

— Нали разбра какво ти казах за Крабтрий? — Уолт се чувстваше длъжен да го накара да проумее.

— Каза, че ще е тук през уикенда и няма да е зле да се видим и да вечеряме заедно. Ти, той, аз и мама.

— Трябва да стоиш настрана от него, Кев!

— От дядо? — учуди се Кевин.

— Недей да ми се измъкваш. Кажи ми, че днешното посещение на Крабтрий няма нищо общо с наркотици.

— За бога, ти не си ми баща! Предполагам, че ще искаш да влезеш и да огледаш. — Той отвори вратата и я задържа.

— Нямам намерение да влизам. Затвори вратата.

— Какво ще кажеш за другото? Да се видим с дядо?

— Дядо ти и аз ще ходим да вечеряме по-късно в „Пио“. Защо не наминете с майка ти към осем за десерта?