— Още не. Какво търсеше в кутията на Опи? И ако ми кажеш, че не ми влиза в работата, отивам направо в кабинета на шефа.
Кенеди наистина не искаше това да се случва. Най-добре беше да му каже истината или подборка от нея, защото Коумс можеше да слезе долу и да провери регистъра.
— Разглеждах нещата, които намерихме в джобовете на Опи — каза му тя.
— Така ли? — Коумс дори не прикри злобата си. — И защо по-точно?
— Да видя дали не сме пропуснали нещо, което може да ни подскаже с какво се е занимавала в екипа на Барлоу.
— Значи просто така си ровеше в джобовете й? Без цел? Страхотна полицейска работа.
— Е, някой ден се надявам да стана добра като теб.
— Прочетох какво си написала в делото след срещата със сестрата на Барлоу — изръмжа Коумс, без да обърне внимание на думите й. — Не пише нищо за изпращане на пакет.
— Не — съгласи се Кенеди. — Не пише.
Нямаше нужда да крие повече факта, че Роз е подателят. Беше много лесно да се провери.
— Барлоу си спомни, че е забравила да ми каже нещо и ми прати бележка.
— По куриер? Чрез трети човек?
Коумс вече звучеше подигравателно.
— Майната ти, Кенеди, аз не съм идиот. И вече ти казах, че те видях как отваряш пакета. Вътре нямаше бележка. Затова признай си или отивам при шефа и му казвам, че не спазваш правилата за докладване. А сигурно и за работа с уликите, след като те намирам тук. Ще ми кажеш ли какво взе от кутията с улики?
Вместо да му каже, тя му показа. Отвори бележника си и го вдигна към лицето му. Той го взе и го прочете. Куплет от стихотворение.
„О, що ти липсва, бледен рицар, де
скръбно твоят взор се рей? Повяхнаха треви
и птица вече в леса не пей.“ 20 20 Джон Кийтс, „La belle dame sans merci“, превод — Гео Милев. Новите редове обаче са променени, не са като в оригинала. — Б.пр.
— Нищо не разбирам — каза Коумс и й върна бележника. — Какво, по дяволите, е това?
— Когато казахме на Опи, че я поставяме под полицейска закрила, тя взе един жълт лист хартия от бюрото си. Беше последното, което прибра, преди да тръгне. Каза, че е подсказка за някаква парола, която защитавала файловете й. И ето това пишеше на него.
Коумс поклати глава.
— Файловете в системата на колежа не бяха заключени — каза той. — Нямахме нужда от парола, за да ги отворим.
— Тогава сигурно е говорела за някакви други файлове.
— Проверихме всичките й… — Коумс внезапно млъкна, когато Кенеди му показа ключа.
— Барлоу е наследила ферма от родителите си — каза тя. — Казва се „Гълъбарникът“. Когато умираше, Опи каза „Гълъбът има…“. Били са в „Гълъбарника“.
Коумс се взря съсредоточено в ключа. Кенеди видя, че направи връзките.
— Добре — каза той. — Значи си мислиш, че Барлоу е използвал фермата като резервно работно място? Че файловете от неговия проект за Скоросмъртницата са там?
— Да — каза Кенеди.
— Защо?
— Предсмъртните думи на Опи не ти ли стигат? Защото тя точно това каза, преди да умре, Коумс. А и защото убийците са почистили компютрите на Барлоу, но бяха нащрек, когато отидохме при Опи. Има нещо, което те не искат ние да видим и не са сигурни дали няма да го намерим. Може Барлоу да го е скрил във фермата „Гълъбарника“. Или пък Опи.
Коумс й хвърли откровено презрителен поглед.
— И ти искаше да се измъкнеш под носа ни и сама да го намериш? — каза той. — Да заблудиш екипа и да обереш цялата слава?
Търпението на Кенеди се изчерпа.
— Сара Опи умря, защото разговаря с нас, шибан идиот такъв! — изкрещя му тя. — Исках да съм сигурна, че това няма да се случи и с Роз Барлоу. А що се отнася до екипа, вие ме блокирахте и ме оставихте да бездействам. Нямах друг избор, освен да седя горе на бюрото си и да гледам как животът си тече покрай мен.
Тя се бе навела напред, без да иска. Лицето й беше само на два сантиметра от него. Той премигна бързо няколко пъти пред гнева й. След това настъпи кратко мълчание. Накрая Коумс кимна.
— Имаш известно право — призна той. — Наистина си блокирана. Но ти си го изпроси. Дори преди Харпър да загине заради теб, си го просеше.
Кенеди не си направи труда да го опровергае.
— Виж, намира се в Съри, съвсем близо е с кола — каза тя. — Не те карам да идваш с мен. Ако съм сбъркала, какво губим?
— Аз не губя нищо — отвърна Коумс и протегна ръка с дланта нагоре. — Дай ми ключа.
— Какво? — Кенеди не го беше очаквала, въпреки че познаваше Коумс и би трябвало.
— Ето така ще стане — каза Коумс. — Аз ще отида до там и ще проверя фермата. Ти се връщаш горе и описваш пратката от Роз Барлоу. Докладът ти от вчера вече е в системата, нали? Добре, затова трябва да напишеш, че Барлоу се е сетила за фермата, след като се е прибрала снощи, и ти е пратила ключа, без да те предупреди. Имам предвид, че го е пратила на отдела. Не споменавай, че е бил за теб. Работата е там, Кенеди, че това не прилича на сериозна следа, но аз от добро сърце ще я проверя. Ще те прецакам по същия начин, по който ти прецака Джон Гейтс и Хал Лийки. Ако не ти харесва, оплачи се на Самърхил. Но не забравяй, че ако го направиш, той ще иска да знае защо си ходила при Роз Барлоу, след като ти забрани да го правиш.
Читать дальше