Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— Ясно? Така няма да загазиш, каквото и да се случи.

— Нищо няма да се случи — добави Коумс. — Най-вероятно там няма нищо. Просто трябва да го отметнем.

Стануик се предаде и успя да постави под известен контрол укорителния си поглед на кокер шпаньол, когато те тръгнаха да излизат. Взеха колата на Коумс, сива „Вектра V6“. Той й отвори предната врата с подигравателна любезност. Кенеди се направи, че не го забелязва, и се качи на задната седалка.

— Както искаш — каза Коумс.

— За първите няколко километра — отвърна му Кенеди. — Не ми пука дали изглежда глупаво, просто се опитвам да бъда максимално незабележима.

Легна на задната седалка и се зави с шлифера си, който бе донесла неслучайно. Ако някой наблюдаваше от улицата, тя щеше да изглежда като купчина мръсни дрехи или навита мушама.

Коумс запали колата и потегли. Кенеди затвори очи и се постара да остане неподвижна. Откри, че няма нищо против екстремните условия, но лежането по гръб събуди силни спомени. Отново се почувства дете, принудено да предприеме пътуване по решение на други, всемогъщи хора. След около десет минути се изправи до седнало положение и когато Коумс спря на един по-дълъг червен светофар, се премести на предната седалка.

Беше готова да се обзаложи за много пари, че Коумс е от онези фукльовци с високите скорости, които толкова презираше, но всъщност той се оказа доста разумен шофьор и почти през цялото време караше малко под ограничението, без изобщо да ползва сирената, дори и в случаи, в които тя би се изкушила да го направи. Никога не го беше виждала да се държи по-добре.

Не говориха много, докато излязат от града. Коумс бе съсредоточил вниманието си изключително върху провирането през задръстванията и когато трафикът намаля, сякаш потъна в мислите си. Кенеди нямаше нищо против това положение. Проверяваше по два пъти в минута в огледалото за обратно виждане дали някой не ги следва.

След като излязоха на A3, Коумс хвърли поглед към лампичката за горивото и я потупа с палеца си.

— Този кретен Стануик е оставил резервоара две трети празен — каза той. — Ще трябва да спра и да заредя.

— Добре — отвърна Кенеди. — А аз ще видя дали мога да намеря карта. Роз ни е написала указания, но не са много ясни.

Продължиха да пътуват в мълчание още няколко минути, а след това Коумс спря до една бензиностанция, над която имаше табела „Убежището на пътниците“. Гръмко име за една барака и три бензиноколонки. Докато той зареждаше, Кенеди отиде до малкия павилион и попита дали продават карти. Младежът веднага започна да клати глава с ококорени очи, все едно го бе попитала дали има порно с деца и твърди наркотици.

Тя си купи дъвка и тръгна обратно към колата. Малко преди да се качи, Коумс закачи маркуча и се загледа в ръцете си, които бе вдигнал пред лицето.

— Можеш ли да повярваш? — попита я той. — Целият съм омазан. Това нещо капе.

Кенеди се върна до павилиона и подаде кредитната си карта през щанда.

— Номер три — каза тя. Точно въвеждаше ПИН кода си, когато шумът от двигателя я накара да се обърне. Коумс потегляше с пълна скорост и скоро се включи в движението по главния път.

— Кучи син! — извика Кенеди.

Затича се след него, но след това забави крачка и се закова на място. Нямаше как да го настигне. Колата вече се губеше от погледа й и набираше скорост.

Коумс бе обмислил всичко и беше решил, че не му трябва ключът за „Гълъбарника“, а само адресът, който тя вече му беше дала. И тя също не му трябваше. Знаеше, че не може да се оплаче, че я е изоставил. Единственият начин да го натопи, беше да натопи и себе си. Нямаше дори на кого от отдела да се обади, за да й си притече на помощ.

Но тогава тя се сети нещо друго.

Тилмън.

Набра новия му номер, който беше записан на китката й. Тилмън не вдигна, нямаше и възможност да му остави гласова поща. Но докато Кенеди крачеше напред-назад пред бензиностанцията и се чудеше какъв резервен план да измисли, той й върна обаждането.

— Извинявай — каза. — Работех по нещо. Какво има? Във фермата ли си вече?

— Дори не съм близо до нея.

И му разказа как Коумс я е изиграл, подготвяйки се да чуе саркастичния му коментар. Много добре разбираше колко глупаво е постъпила — първо, като се съгласи да отидат с колата на Коумс, а след това, като се върза на тъпата му лъжа като пале. Но Тилмън я прекъсна:

— Искаш ли да го оставиш той да свърши тази работа?

— Какво?

— Все пак е част от твоя екип, нали така? Ще ти съобщи за всичко, което открие там. Може би е най-добре наистина да го оставиш да се погрижи за това. Винаги можем да се върнем и да претърсим отново, ако решим, че е пропуснал нещо.