Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Куутма затвори телефона и се замисли.

Слава богу, че накара хората си да сложат наблюдателни устройства в детективския отдел в Ню Скотланд Ярд. Така имаха видимост и към бюрото, на което онази рака 21 21 На арамейски — глупав, празноглав. — Б.ред. Кенеди прекарваше по-голяма част от времето си. Когато изчезна от екрана, но не я видяха да излиза от сградата (назначените да я следят не докладваха нищо), подозренията му нараснаха. Изчака почти четирийсет и пет минути — можеше да е някъде другаде в сградата, макар местонахождението на всички останали от екипа да беше ясно. Накрая взе решение и се обади. И беше горещо благодарен, че го направи.

Звънна на Мариам и й съобщи радостната вест. След провала й в предишната задача — да убие Тилмън на ферибота — тя беше тъжна и засрамена, а екипът й падна духом. Част от задълженията на Куутма беше да преценява силата и остротата на оръдията, които ползва, и да ги заточва винаги когато може в грубите ръбове на живота.

Това щеше да им дойде добре. Щяха да го приемат като благословия, каквато си беше.

— Тук е — каза Кенеди. — Следващата отбивка вляво. Виж, ето го и знака.

Беше невъзможно да го пропуснат, дори в падащия мрак. Изглеждаше точно така, както Роз Барлоу го бе описала: златното крило на „Г“ в „Гълъбарника“ беше безумно мелодраматично и превръщаше целия надпис в жалка картинка. Ниската главна постройка и няколкото порутени хамбара зад нея бяха в пълен контраст с гръмкия надпис. Фермата спешно се нуждаеше самият бог Хермес да се спусне с въже от небето.

Чакълена пътека водеше до входа, но беше прекалено тясна за камиона. Сивата вектра на Коумс бе паркирана пред къщата в пълен разрез с правилата за обиск и здравия разум. Тъй като пътеката беше непроходима, поне за такова голямо превозно средство като откраднатия камион, Тилмън зави надясно и пое през високите до кръста плевели към едно по-широко място до главната сграда, където спря. Кенеди се огледа за Коумс, но той май все още бе вътре. Което означаваше, че е намерил нещо. Имаше поне половин час преднина, а сигурно бе изминал и пътя по-бързо от тях с леката кола. По всичко личеше, че фермата „Гълъбарникът“ не беше задънена улица. Кенеди се опита да овладее вълнението си и слезе от кабината. Автоматично огледа наоколо, но с изключение на чакълената пътека цялото пространство между главната сграда и по-малките й сателити бе обрасло с плевели и храсти. Ако имаше следи от гуми или стъпки, те нямаше как да се видят. Ако почвата беше мокра, Кенеди можеше да коленичи и да разтвори растителността.

Във фермата и околността беше напълно тихо. Бяха на пет километра от най-близкото село, което подминаха по пътя (на поляната играеха крикет, на едно дърво бе подпряна черна дъска, на която пишеха резултата — сцена отпреди век), наоколо не се виждаха други къщи или селскостопански постройки. „Гълъбарникът“ имаше пет-шест запуснати хамбара и помощни сгради, струпани съзаклятнически около къщата. Барлоу много правилно беше избрал точно това място за таен базов лагер на проекта си за Скоросмъртницата, ако наистина го беше ползвал с такава цел. Освен това не беше оставил следи. Сякаш те двамата — и Коумс, разбира се — бяха първите, наминали насам през последните десет години. Фермата изглеждаше порутена и пуста. Всички прозорци, освен един бяха заковани с дъски, а този, който не беше, бе счупен. Боята по дървената рамка беше олющена, а декоративният покрив на верандата пред входната врата се бе изсипал като коремна херния.

Тилмън също слезе от камиона и за миг остана като Кенеди на място. Но докато тя оглеждаше земята за следи, той обходи с очи външността на къщата — вероятно търсеше някакви признаци на живот. Погледна към Хедър, сви рамене, поклати много леко глава и тръгна към вратата. Тя го последва.

Вратата изглеждаше недокосната, но само на пръв поглед. Тилмън посочи безмълвно това, което Кенеди вече бе видяла и сама: нацепената на трески повърхност точно под бравата. Някой я беше насилил с лост, за да я отвори.

Кенеди бутна вратата с крак. Тя се открехна на няколко сантиметра със силно скърцане.

— Казах ти, че ще стигне преди нас — обърна се тя към Тилмън.

Той изсумтя незаинтересувано.

— Ще ни запознаеш ли, или да те изчакам в камиона?

— Влез. На този етап толкова сме се отклонили от оперативните правила, че вече няма никакво значение. Ще си споделим всичко, което открием, независимо дали на Коумс му харесва или не. А и той има интерес също като мен да си мълчи за подробностите.