Кликна върху „Скоросмъртницата“. Появи се очертана с червено кутийка, в която трябваше да напише парола.
Кенеди отвори дамската си чанта и извади оттам бележника. Отгърна на последната страница, където бе преписала думите от листчето на Сара Опи.
„О, що ти липсва, бледен рицар, де
скръбно твоят взор се рей? Повяхнаха треви
и птица вече в леса не пей.“
Написа цифрата 1, а след това бързо прибави 226652. Натисна „Enter“, но нищо не се случи, освен че кутийката, в която трябваше да добави паролата, примигна и отново остана празна.
— Какво беше това? — попита Тилмън.
— Преписах тези думи от лист, който беше у Сара Опи, преди да умре — отвърна Кенеди. — Каза ми, че са подсказка за паролата й. Това е куплет от стихотворение на Кийтс — La Belle Dame Sans Merci. „Красивата дама без милост“. Всъщност оригиналният куплет е следният:
„О, що ти липсва, бледен рицар,
де скръбно твоят взор се рей?
Повяхнаха треви и птица
в леса не пей.“
— Тя си е поиграла с началото и края на стиховете и е направила така, че във всеки един да има точно седем думи. Добавила е и една дума.
— Значи смяташ, че паролата е от седем знака? — каза Тилмън.
— Да. И току-що опитах с първия стих, реших, че Опи е имала предвид броя на буквите във всяка дума.
Опита същото с втория и третия стих. Нищо. Кутийката всеки път примигваше, знаците изчезваха, щом Кенеди натиснеше „Enter“, и машината отново очакваше вярната парола.
— Първите букви — предложи Тилмън.
Кенеди опита и това, но без успех. След това пробва и двата вида комбинации от букви и цифри на обратно. Кутийката продължаваше да премигва загадъчно срещу нея и отказваше да я пусне. Тя тихо изруга.
— Трябва да е нещо очевидно — отбеляза Тилмън. — Няма смисъл от подсказка, която изисква толкова мислене.
Кенеди захапа долната си устна и се замисли дълбоко. Нещо очевидно, но не първите букви нито дължината на думите.
Защо има три поредици от по седем думи, а не само една? Щом са по седем на всеки ред, значи паролата е от седем знака, но може би и броят на редовете означаваше нещо. Въведе броя на буквите на всяка трета дума.
„ти-рицар-твоят-рей-и-в-пей
2-5-5-3-1-1-3“
Компютърът усърдно си мърмореше нещо известно време, после екранът стана напълно черен и след малко върху него се появиха имена, вероятно на файлове
„СКОРОСМЪРТНИЦАТА СУРОВО 1, 1–7
СКОРОСМЪРТНИЦАТА СУРОВО 2, 8–10
СКОРОСМЪРТНИЦАТА СУРОВО 3,11-14a
СКОРОСМЪРТНИЦАТА СУРОВО 4, 14b-17
СКОРОСМЪРТНИЦАТА ЧАСТИЧНО 1, 1–7
СКОРОСМЪРТНИЦАТА ЧАСТИЧНО 2, 8–10
СКОРОСМЪРТНИЦАТА ЧАСТИЧНО 3, 11-14a
СКОРОСМЪРТНИЦАТА ЧАСТИЧНО 4,14b-17
СКОРОСМЪРТНИЦАТА ПЪЛНО 1, 1–7
СКОРОСМЪРТНИЦАТА ПЪЛНО 2, 8–10
СКОРОСМЪРТНИЦАТА ПЪЛНО 3, 11-14a
СКОРОСМЪРТНИЦАТА ПЪЛНО 4, 14b-17“
Кенеди кликна на първия файл: „СКОРОСМЪРТНИЦАТА СУРОВО 1, 1-7“. Екранът примигна, чу се отново глухото потракване на твърдия диск и тогава пред нея се показа нов списък.
„Далат 2 подобни
Вав 3 подобни 1 с разстояние
Семкат 2 подобни 2 разстояния
Хе — точно съвпадение
Реш — точно съвпадение
Мим — 1 подобно 1 разстояние
Тау — точно съвпадение“
Тя плъзна мишката надолу, за да види колко записа има в този списък: бяха може би около няколкостотин.
Затвори файла и отвори един с надпис „ЧАСТИЧНО“. Той се оказа доста по-интересен.
„Той каза/наказа/показа недрата/небето (справка 7) нощем/още когато (справка 4) можеше (6,7,2) да дойде това (справка 21) воля/моля (в?)(справка 3) това/тези/този/ (21,4,6) той беше (вмъкни 2) дал (справка 5) на тях в/на/а получи/улучи (тях?) око/ако къде/където (те?) видяха душата/дъгата (справка 18) те/техния край/рай (пуснаха?) и него (справка 33)“
— Някакви идеи? — попита Кенеди Тилмън, като кимна към монитора.
Той досега беше чел през рамото й.
— Превод — предположи Тилмън.
— В името на файла има думата „частично“ — напомни му Кенеди. — И всички тези варианти на думите показват, че на места не са били сигурни и затова изброяват алтернативи. Работили са по превод на документ.
— Скоросмъртницата.
— Най-вероятно. Не, чакай. Скоросмъртницата е превод, нали така? На Евангелието на Йоан. Тоест ръкописът, по който са работили, е на английски. Никой не знае кой е оригиналният документ и на какъв език е бил, така че това предположение отпада.
Кенеди взе отново най-горния лист и прокара поглед по непрекъснатата редица от букви.
„ТОГАВАНЕПОЗВОЛЯВАЙНАТВОЯСЛУГАДАСЕМЪЧИНАПРАЗНОБОЖЕИБЕЗНАГРАДАНАГРАДАТАКОЯТОЩЕТИДАМЩЕЕПОГОЛЯМАОТВСИЧКОКОЕТОПОЗНАВАШИСДУМИНЕМОЖЕДАСЕОПИШЕИСЛЕДТОВАГОПОВЕДЕКЪМОНОВАМЯСТООТКОЕТОСЕВИЖДАХАЗЕМЯТАИНЕБЕТОДАВАМТИТОВАКОЕТОДАДОХНААДАМИНАСЕМЕТОМУИКОЕТОЩЕДАМНАНАЙВЕРНИТЕСИИСМИРЕНИХОРАЩЕСТОРЯТАКАЧЕДАТЕМРАЗЯТИПРЕЗИРАТНОСЛЕДТОВАЩЕТЕНАПРАВЯ“
Читать дальше