Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

Този роман е художествена измислица. При написването му авторът прибягна до помощта на различни специалисти в областите, които засяга сюжетът. На първо място авторът благодари на д-р Лари Гандъл и д-р Игнасио Ферас, задето търпеливо отговаряха на всеки поставен им въпрос относно онкологичните процедури, медицинската физика, употребата и боравенето с цезий. В областта на опазването на закона авторът не би се справил без помощта на Рик Джаксън, Дейвид Лемкин, Тим Марша, Грег Стаут и неколцина други, които предпочитат да останат анонимни. Всички грешки и преувеличения в книгата са единствено по вина на автора.

Авторът също изказва признателността си за редакторската помощ и щедростта на Ася Мучник, Майкъл Пийч, Бил Маси и Джейн Уд, а също на Терил Лий Ланкфорд, Памела Маршал, Каролин Крие, Шанън Бърн, Джейн Дейвис и Линда Конъли.

Обадиха му се в полунощ. Хари Бош беше буден и седеше на тъмно в хола. Обичаше да си мисли, че го прави, защото по-добре чува саксофона. Като притъпяваше едното сетиво, подсилваше другото.

Ала дълбоко в себе си знаеше истината. Той чакаше.

Обади се Лари Гандъл, шефът му в спецотдел „Убийства“. Първото му повикване в новата служба. Повикването, което очакваше.

— Буден ли си, Хари?

— Да.

— Какво слушаш?

— Франк Морган, на живо в нюйоркския „Джаз Стандард“. В момента чуваш Джордж Кейбълс на пианото.

— Прилича на „Всички блусове“.

— Позна.

— Яка музика. Кофти ми е, че ти прекъсвам удоволствието.

Бош изключи уредбата с дистанционното.

— Какво има, лейтенант?

— От Холивудския участък искат двамата с Иги да поемете един случай. За днес вече имат три и не могат да се справят с четвърти. Освен това изглежда, че следствието ще стане хоби. Прилича на екзекуция.

Лосанджелиското полицейско управление имаше седемнайсет участъка, всеки с детективско бюро, включващо група „Убийства“. Но участъковите групи бяха предната линия и не можеха да водят дълги следствия. Когато в някое дело имаше каквито и да било политически и медийни елементи или бяха замесени известни личности, обикновено го прехвърляха в спецотдел „Убийства“, звено от сектор „Грабежи и убийства“ в Паркър Сентър. Всяко следствие, което изглеждаше особено сложно и времеемко — което неизбежно удължаваше провеждането му и затова се шегуваха, че им е станало „хоби“ — моментално се превръщаше в кандидат за спецотдел „Убийства“. И този случай явно беше такъв.

— Къде е местопрестъплението? — попита Бош.

— На оная площадка над язовира Мълхоланд. Знаеш ли я?

— Да, бил съм там.

Детективът стана, отиде при масата, изтегли чекмеджето, предназначено за прибори за хранене, и извади химикалка и бележник. На първата страница написа датата и местонахождението.

— Можеш ли да ми дадеш още някакви подробности?

— Не особено много — отвърна Гандъл. — Както казах, описаха ми го като екзекуция. Два изстрела в тила. Някой замъкнал оня тип горе, пръснал му мозъка и загрозил хубавата гледка.

Бош смели последната информация и зададе следващия въпрос:

— Знаят ли коя е жертвата?

— Участъковите работят по разпознаването. Докато стигнеш, може да са научили нещо. Всъщност мястото е в твоя квартал, нали?

— Не е далече.

Гандъл прибави още някои детайли и попита дали Хари може сам да повика партньора си. Бош отвърна, че ще се погрижи.

— Добре, Хари, качи се горе и виж кое как, после ми се обади да докладваш. Не се бой, че ще ме събудиш. Непрекъснато ме будят.

Бош си помисли, че е много присъщо за началник да мърмори, че го вдигат от сън, пред човек, когото сам често ще буди в хода на съвместната им работа, и каза:

— Ясно.

Веднага щом затвори, набра номера на Игнасио Ферас, новия си партньор. Двамата още се опознаваха. Ферас беше повече от двайсет години по-млад и произхождаше от друг тип култура. Спойката щеше да стане, сигурен беше Хари, само че постепенно. Винаги се получаваше така.

Ферас спеше, но бързо се разсъни и прие с готовност случая, което беше добре. Имаше само един проблем: живееше чак в Даймънд Бар, което означаваше, че ще пристигне на местопрестъплението най-рано след час. Бяха разговаряли по въпроса още първия им ден заедно, ала Ферас нямаше желание да се мести, тъй като участваше в издръжката на голямото си семейство в Даймънд Бар.