Майкъл Конъли: Плашило

Карвър крачеше назад-напред в контролната зала и току поглеждаше към предния двор. Кулите се разстилаха пред него в идеално прави редици, тихо и ефикасно жужаха и въпреки всичко, което знаеше, той не можеше да не се удиви на научния прогрес. Толкова много в толкова малко пространство. Не поток — пред очите му ежедневно течеше бърза и буйна река от информация. Растеше пред него на високи стоманени стебла. Само трябваше да бръкне и да избере. Все едно промива злато.

Всъщност беше по-лесно.

Провери температурните датчици. В сървърното помещение цареше идеален ред. Както и на екраните на конзолите. Тримата му техници работеха по текущия проект. Опит за проникване, осуетен от вещината и готовността на Карвър. А сега — възмездието.

Макар че нарушителят не беше успял да проникне през стените на фермата, следите му бяха навсякъде. Карвър се усмихна, докато наблюдаваше как хората му събират трохичките и проследяват интернет протокол адреса през интернет възлите — скоростно преследване до източника. Скоро щеше да научи кой е противникът му, от коя фирма е, какво е търсил и какво се е надявал да постигне. И щеше да предприеме ответни действия, за да смаже и унищожи злополучния съперник. Карвър не проявяваше милост. Никога.

От устройството на тавана прозвуча аларменият сигнал на шлюза.

— Екраните — нареди Карвър.

Тримата младежи на конзолите едновременно въведоха команди, скриващи от посетителите върху какво работят. Вратата на контролната зала се отвори и на прага се появи Макгинис. Водеше някакъв мъж с костюм.

— Това е нашата контролна зала и през прозорците се вижда така нареченият преден двор — съобщи Макгинис. — Тук извършваме колокационните си услуги. Главно тук ще се съхранява и материалът на вашата фирма. Имаме четирийсет кули с близо хиляда отделни сървъра. И естествено, има място за още. Никога няма да свърши.

Непознатият замислено кимна.

— Мястото не ме безпокои. А сигурността.

— Да, тъкмо затова дойдохме тук. Искам да ви запозная с Уесли Карвър. Уесли изпълнява няколко функции. Той е нашият главен технолог и експерт по сигурността, както и дизайнер на техническия център. Може да отговори на всичките ви въпроси за информационната сигурност.

Поредният цирк. Карвър се ръкува с костюмаря — Макгинис го представи като Дейвид Уайът от сейнтлуиската правна кантора „Мърсър и Гисал“. Името намирисваше на колосани бели ризи и туид. Костюмарят обаче имаше петно от сос на вратовръзката. Макгинис винаги водеше клиентите в „Роузис Барбекю“.

Е, Карвър си изрецитира урока и обхвана всички въпроси, които интересуваха адвокатчето с копринените чорапи. Уайът беше дошъл на развлекателно-разузнавателна мисия. Щеше да се върне в Сейнт Луис и да докладва, че е останал впечатлен. Щеше да им каже, че това е единственият шанс на кантората да върви в крак с развиващите се технологии и времето.

И Макгинис щеше да сключи още един договор.

Докато говореше, Карвър си мислеше за нарушителя, когото издирваха и който изобщо не очакваше разплатата, която скоро щеше да го връхлети. Карвър и тримата му ученици щяха да плячкосат личните му банкови сметки, да приемат неговата самоличност и да скрият в служебния му компютър снимки на мъже, правещи секс с осемгодишни момченца. После щяха да атакуват машината със само размножаващ се вирус. След като не успееше да се справи с него, оня щеше да повика специалист. Който щеше да открие снимките и да повика полицията.

Нарушителят повече нямаше да представлява опасност.

— Уесли? — повика го Макгинис.

Карвър излезе от транса си. Костюмарят — Карвър вече не му помнеше името — беше задал въпрос.

— Моля?

— Господин Уайът попита дали някой е успявал да проникне в центъра за колокация.

Макгинис се усмихваше. Вече знаеше отговора.

— Не, никога. Честно казано, имали сме няколко опита. Но завършиха с катастрофални последици за нарушителите.

Костюмарят кимна сериозно и заяви:

— Ние представляваме каймака на сейнтлуиското общество. Сигурността на файловете и списъкът на клиентите ни са от първостепенна важност за нашата работа. Затова дойдох лично.

„И заради стриптийз клуба, в който те е завел Макгинис“, помисли си Карвър, обаче не го каза. Само се усмихна. Без никаква топлота. Добре, че Макгинис му припомни името на костюмаря.

— Не се безпокойте, господин Уайът. В нашата ферма ще се грижим добре за вашия каймак.