Майкъл Конъли - Ченгета

Докато шофираше по „Мълхолънд драйв“ към „Къхюнга пас“, Бош започна да чува музиката. Тя долиташе до него на отделни струнни акорди и блуждаещи сола на медни инструменти, отекващи сред кафявите сухи летни хълмове и заглушавани от шума на уличното движение, който се разнасяше от холивудската скоростна магистрала. Беше му абсолютно непозната. Единственото, което знаеше, бе, че се е насочил към източника й.

Когато видя паркираните отстрани на чакълената отбивка автомобили, той намали скоростта. Два детективски седана и патрулна кола. Бош спря своя каприс зад тях и излезе навън. На калника на патрулния автомобил се бе облегнал униформен полицай. Опъната от страничното огледало на патрула жълта найлонова лента за ограждане на местопрестъпление пресичаше чакъления път и беше завързана за знака от другата му страна. Покритият с драсканици със спрей надпис с черни букви върху бял фон едва се четеше:

Униформеното ченге, едър мъж с почервеняла от слънцето кожа и четинеста руса коса, се изправи при приближаването на Бош. Първото нещо освен ръста му, което Бош забеляза в него, беше палката. Тя бе закачена с халка за колана му и черната боя по края й беше ожулена, така че отдолу се виждаше алуминиевата й повърхност. Уличните бойци с гордост носеха очуканите си в схватки оръжия като знак, като недотам прикрито предупреждение. Това ченге бе луда глава. Нямаше никакво съмнение. Според табелката над джоба на гърдите му, полицаят се казваше Пауърс. Той погледна надолу към Бош през черните си очила, макар че вече доста се беше здрачило и оранжево-червените облаци на небето се отразяваха в огледалните им стъкла. Това бе един от онези залези, които напомняха на Бош за отблясъците от пожарите при безредиците, избухнали преди няколко години.

— Хари Бош — с нотка на изненада каза Пауърс. — Кога се върна обратно в отбора?

Бош го изгледа за миг, преди да отговори. Не го познаваше, но това не означаваше нищо. Историята му навярно знаеха всички ченгета в холивудския участък.

— Току-що — отвърна той.

Бош не понечи да се ръкува. Местопрестъпленията не бяха подходящо място за това.

— Първи случай след завръщането, а?

Бош извади цигара и я запали. Макар и пряко нарушение на политиката на управлението, това изобщо не го притесняваше.

— Нещо такова. — После промени темата. — Кой е там?

— Едгар и новата от Пасифик, неговото чернокожо момиче.

— Райдър.

— Няма значение.

Бош не каза нищо повече по въпроса. Разбираше какво се крие зад презрението в гласа на униформеното ченге. Нямаше никакво значение, че лично познава Кизмин Райдър като първокласен детектив. Това не би означавало нищо за Пауърс, дори да му го кажеше. Полицаят навярно виждаше единствената причина, поради която все още носеше синята униформа вместо златната детективска значка, във факта, че е бял мъж в епоха на стимулиране на жените и малцинствата. Това бе една от онези гноящи рани, в които е най-добре да не пъхаш пръст.

— Във всеки случай ми казаха да пусна автомобила на Еми и Сид 1 1 МЕ — Medical Examiner. SID — Scientific Investigations Division. — Произнасянето на съкращенията звучи като имена на хора. — Б. пр. , щом пристигнат. Предполагам, че вече са свършили с огледа, така че и ти можеш да минеш с колата, вместо да биеш път пеша.

На Бош му трябваше известно време, за да се сети, че Пауърс говори за патоанатома и за отделението за научни изследвания. Ченгето беше казало наименованията така, сякаш са двойка, поканена на пикник.

Той слезе от шосето, хвърли недопушената цигара и грижливо я угаси с подметка. Никак нямаше да е хубаво да започне първата задача след завръщането си в „Убийства“ с подпалване на пожар.

— Ще походя — отвърна той. — Ами лейтенант Билетс?

— Още я няма.

Бош се върна при колата си и пъхна ръка през отворения прозорец, за да вземе куфарчето си. После отново се приближи до Пауърс.

— Ти ли го откри?

— Аз.

Пауърс очевидно беше горд от себе си.

— Как отвори автомобила?

— Имам шперц в колата. Отворих вратата, после и багажника.

— Защо?

— Заради смрадта. Беше очевидно.

— Сложи ли си ръкавици?

— Не. Нямах.

— Какво си пипал?

Пауърс трябваше да се замисли за миг, преди да отговори.

— Дръжките на вратата и багажника. Май само тях.