Майкъл Конъли: Ченгета

Тогава забеляза млада жена, която уморено вървеше покрай водата. Тя привличаше вниманието на всички мъже на плажа. Беше висока, гъвкава и дългата й кестеняво-руса коса падаше на влажни кичури по раменете й. Кожата й бе с цвят на мед и носеше съвсем оскъден бански костюм, само няколко лентички и триъгълничета черен плат.

Когато минаваше пред него, слънчевите лъчи се отклониха от тъмните му очила и той проучи лицето й. Чертите й, характерната извивка на челюстта й му напомняха за някого. Бош я познаваше.

— Хари — прошепна Елиънър. — Това не е ли… прилича ми на танцьорката. Момичето от онази твоя снимка, същото, което видях заедно с Тони.

— Лейла — каза Бош, не за да отговори на въпроса й, а просто за да изрече името.

— Тя е, нали?

— Никога не съм вярвал в съвпадения — отвърна Хари.

— Ще съобщиш ли в бюрото? Парите навярно са тук при нея на острова.

Бош проследи с поглед отдалечаващата се жена. Сега беше обърната с гръб към него и от този ъгъл изглеждаше почти съвсем гола. Виждаха се само няколко лентички от банския й костюм. Лъчите отново заблестяха в очилата му и замъглиха погледа му. Лейла изчезваше в слънчевия блясък и водните пръски на Тихия океан.

— Не, няма да съобщя на никого — най-после каза Бош. — Защо не?

— Тя не е направила нищо — отвърна той. — Оставила е един човек дай даде пари. Това не е престъпление. Може би дори го е обичала.

Той я погледа още малко, замислен за последните думи на Вероника.

— В края на краищата, на кого ще му липсват тези пари? — попита Хари. — На бюрото ли? На лосанжелиското управление? На някой тлъст старец в чикагско предградие с глутница бодигардове около него? Забрави за това. Няма да съобщя на никого.

Той я погледна за последен път. Сега жената беше далеч и докато вървеше, гледаше към морето. Слънцето огряваше лицето й. Бош й кимна, но тя, разбира се, не можеше да го види. После се отпусна на шезлонга си и затвори очи. Почти незабавно усети, че слънцето започва целително да прониква в кожата му. И после усети ръката на Елиънър върху своята. Той се усмихна. Чувстваше се в безопасност. Чувстваше се така, сякаш никой повече не можеше да го нарани.

© 1997 Майкъл Конъли

© 1997 Крум Бъчваров, превод от английски

Michael Connelly

Trunk Music, 1997

Сканиране, разпознаване и редакция: Неизвестен

Допълнителна корекция: Светослав Иванов, 2007

Публикация:

Майкъл Конъли. ЧЕНГЕТА

Американска, I издание

Оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов, 1997

Редактор: Анелия Христова

Компютърна обработка: Линче Шопова

Формат 84/108/32. Печатни коли 22

ИК „БАРД“ ООД — София, 1997

Hieronymous, Inc., 1997

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4805]

Последна редакция: 2008-01-10 11:55:31

МЕ — Medical Examiner. SID — Scientific Investigations Division. — Произнасянето на съкращенията звучи като имена на хора. — Б. пр.

Булите — куршуми (англ.). — Б. пр.

Едуард Хопър (1882–1967) — американски художник. — Б. пр.

От труфя се (англ.). — Б. пр.

Здравей (яп.). — Б. пр.