Майкъл Конъли - Ченгета

Той гледаше към Бош в огледалото.

— Просто карай, Джед. Киз ще ти разкаже, когато стигнем до „Фламинго“.

Спряха пред входа на „Хилтън Фламинго“ и Бош ги остави там. Като избягваше редиците игрални автомати, той бързо мина през голямото колкото футболно игрище казино и стигна до залата за покер, където Елиънър му бе казала, че ще го чака. Бяха я оставили тук сутринта, след като им показа банката, в която беше видяла Тони Алайзо да влиза заедно с Гретхен Алекзандър.

В залата имаше пет маси. Бош бързо огледа играчите, но не забеляза Елиънър. После, докато се обръщаше да погледне назад към казиното, тя се оказа там — точно като през първата нощ, когато я беше търсил.

— Хари.

— Елиънър. Предполагах, че играеш.

— Не можех да играя, докато си мислех, че ти си там. Всичко наред ли е?

— Да. Тръгваме.

— Добре. Вегас вече не ми харесва.

Той се поколеба за миг, преди да каже каквото и да е. Едва не заекна, но после самообладанието му се възвърна.

— Преди да си тръгнем, искам да спрем на още едно място. На онова, за което приказвахме. Разбира се, ако твърдо си решила.

Тя продължително го изгледа и после на лицето й разцъфна усмивка.

Бош вървеше по лъснатия линолеум на шестия етаж в центъра „Паркър“ и преднамерено забиваше токове с всяка крачка. Искаше да остави следи върху грижливо поддържаната лъскави-на. Когато влезе във офиса на ОВР, той попита секретарката на регистратурата за Частейн. Тя на свой ред го попита дали има определена среща и Бош й отвърна, че не си прави срещи с хора като Частейн. Жената втренчено го изгледа за миг и той отвърна на погледай, докато накрая секретарката взе телефонната слушалка и включи интеркома. След като прошепна нещо, тя притисна слушалката до гърдите си и вдигна поглед към детектива, а после към кутията за обувки и папката, които Хари държеше в ръце.

— Иска да знае за какво се отнася.

— Предайте му, че се отнася за прекратяването на разследването му срещу мен.

Тя отново прошепна нещо в слушалката. Накрая малката врата на регистратурата забръмча и Бош влезе в офиса на ОВР. На няколко от бюрата седяха детективи. Иззад едно от тях се изправи Частейн.

— Какво правиш тук, Бош? Ти си отстранен от работа за това, че остави онзи арестант да избяга.

Той изрече думите високо, така че другите в стаята да разберат какво представлява Бош.

— Началникът намали наказанието на една седмица — отвърна детективът. — За мен това е просто отпуска.

— Е, това е само първият рунд. Още не съм приключил с твоя случай.

— Точно затова съм тук.

Частейн посочи към стаята за разпит, в която те заедно с Дзейн бяха разговаряли предишната седмица.

— Да идем да поговорим там.

— Не — възрази Бош. — Няма да разговаряме, Частейн. Само ще ти покажа нещо.

Той остави папката, която носеше, на бюрото. Частейн стоеше изправен и я гледаше без да я отваря.

— Какво е това?

— Това е краят на разследването. Отвори я.

Частейн седна и отвори папката, като шумно въздъхна, сякаш се заемаше с неприятна и безсмислена задача. Най-отгоре имаше копие на страница от правилника за действие и поведение на служителите от управлението. За следователите от ОВР той представляваше това, което беше щатският наказателен кодекс за останалите в лосанджелиската полиция.

Копираният откъс се отнасяше за служители, свързани с доказани или осъдени престъпници и членове на организираната престъпност. Такива връзки бяха строго забранени и се наказваха с уволнение от управлението.

— Бош, нямаше нужда да ми носиш това, аз имам целия правилник — рече Частейн.

Опитваше се да говори добродушно, защото не знаеше какво цели Бош и отлично съзнаваше, че колегите му го наблюдават от бюрата си, макар и да се преструваха, че са заети с друго.

— Нима? Ами тогава по-добре си вземи правилника и прочети последния ред там, приятел. Изключението.

Частейн погледна надолу към последния ред.

— Тук пише, че „Изключение от правилника може да се допусне, ако служителят успее да докаже на старшите си началници родствена връзка — кръвна или брачна. Ако това се докаже, служителят трябва…“

— Достатъчно — прекъсна го Бош.

Той протегна ръка и взе страницата, така че Частейн да може да види какво друго има в папката.

— Виж какво има тук, Частейн — брачно свидетелство, издадено от окръг Кларк, Невада, удостоверяващо брака ми с Елиънър Уиш. Ако това не ти стига, отдолу са писмените показания на двамата ми партньори. Те ми бяха свидетели. Кумове.