Майкъл Конъли - Ченгета

Бош, Едгар и Райдър стояха облегнати на багажника на колата на Линдъл и наблюдаваха върволицата агенти от ФБР и полицаи от Метро, която продължаваше да се стича на местопрестъплението. Линдъл беше наредил да затворят целия търговски център и да го оградят с жълта лента, което накара Едгар да подметне:

— Тези хора наистина не се шегуват.

И тримата вече бяха дали показания. Вече не участваха в разследването. Бяха само свидетели на събитието, а сега — обикновени наблюдатели.

Специалният агент, отговарящ за ласвегаския клон на ФБР, ръководеше разследването на местопрестъплението. Бюрото бе докарало подвижен офис с четири отделни стаи за разпит и в момента агентите взимаха показанията на свидетелите на престрелката. Труповете все още лежаха по местата си на паважа и в лимузината, вече покрити с жълт найлон. Яркият цвят привличаше камерите на новинарските хеликоптери, които кръжаха отгоре.

Бош беше успял да научи от Линдъл как стоят нещата. Регистрационният номер на кадилака, в който Пауърс се бе крил в продължение поне на четирите часа, докато траеше наблюдението на ФБР, се оказа собственост на човек от Палмдейл, Калифорния, пустинно градче на североизток от Лос Анджелис. Собственикът вече имаше досие във ФБР. Той беше расист, организирал през последните две години на територията на земите си антиправителствени демонстрации в Деня на независимостта. Освен това се знаеше, че е финансирал защитата на хората, обвинени във взривяването на федералния съд в Оклахома сити няколко години преди това. Линдъл каза на Бош, че вече имат заповед за ареста му по обвинение в съучастничество в извършване на убийство заради помощта му за Пауърс. Ченгето бе измислило хитър план. Багажникът на кадилака беше покрит с дебел килим и няколко одеяла. Катинарът можеше да се отключва отвътре. През ръждивите дупки Пауърс бе наблюдавал и чакал подходящ момент да изскочи навън.

Вторият мъж с Фелтън, който наистина се оказа Мори Полак, бе прекалено радостен, за да помогне на агентите. Той просто беше щастлив, че не е един от онези, които лежаха, покрити с жълти найлонови одеяла. Полак съобщи на Линдъл и другите, че Джоуи Маркс го взел сутринта, казал му да си облече работни дрехи и да си вземе бормашината. Не знаел какво е положението, защото по пътя почти не разговаряли в лимузината. Знаел само, че жената е уплашена.

В банката Вероника Алайзо представила на служителя копие от смъртния акт на съпруга си, завещанието му и съдебно нареждане, издадено в петък от ласвегаския общински съд, даващо й достъп до банковия депозитен сейф на Антъни Алайзо като негова единствена наследница.

Проблемът бил, както им съобщил Полак, че когато отворил кутията с бормашината, тя се оказала празна.

— Можеш ли да си представиш? — попита Линдъл, когато разказваше това на Бош. — Цялата дандания за нищо. Надявах се да пипна онези два милиона. Разбира се, щяхме да си ги поделим в Лос Анджелис. Точно наполовина, Бош.

— Да — отвърна детективът. — Прегледа ли банковата документация? Кога за последен път Тони е бил при сейфа си?

— Това е друг въпрос. Идвал е в петък. Очевидно дванайсетина часа преди да го убият, той е дошъл тук и е изпразнил сейфа. Трябва да е имал предчувствие или нещо такова. Той е знаел, човече.

— Може би.

Бош си помисли за кибрита от „Ла Фуентес“, който бе намерил в стаята на Тони в „Мираж“. Тони не беше пушил, но детективът си спомняше пепелниците в къщата, в която беше израснала Лейла. Той реши, че ако Тони е изпразнил сейфа в петък и е бил в „Ла Фуентес“, единствената вероятна причина за наличието на кибрита в стаята му е да е отишъл в ресторанта заедно с някой, който е имал нужда от него.

— Сега въпросът е къде са парите — продължи Линдъл. — Можем да ги вземем, ако успеем да ги открием. На стария Джоуи вече няма да му трябват.

Агентът хвърли поглед към лимузината. Вратата продължаваше да е отворена и единият крак на Маркони висеше изпод жълтия найлон. Синьо-сив крачол, черна мокасина и бял чорап. Това бе всичко, което Бош можеше да види от Джоуи Маркс в момента.

— Хората от банката оказват ли ви съдействие, или им трябва съдебно нареждане за всяко нещо, което поискате?

— Не, нямаме проблем с тях. Управителката трепери като листо. Не всеки ден пред вратата ти става такава касапница.

— Тогава ги накарай да проверят в документацията си дали имат депозитен сейф на името на Гретхен Алекзандър.

— Гретхен Алекзандър ли? Коя е тя?