Майкъл Конъли - Ченгета

Пауърс продължаваше да напредва и да стреля. Другият мъж изпусна куфарчето си, вдигна ръце и започна да отстъпва назад. Ченгето очевидно не му обърна внимание. Бош не можеше да каже дали стреля по поваленото тяло на Вероника или към отворената врата на лимузината. Колата потегли. Отначало гумите й забуксуваха, но най-после зацепиха. Задната врата все още беше отворена. Но шофьорът почти веднага след това не успя да вземе левия завой на паркинга и огромната лимузина се блъсна в редицата от паркирани автомобили. Шофьорът изскочи навън и се затича по посока на магазинчето за понички.

Пауърс очевидно не се интересуваше от него. Той бе стигнал до мястото, където лежеше Фелтън. Ченгето пусна пистолета на Бош върху гърдите му и се наведе да вземе чантата от земята до ръката на капитана.

Като че ли разбра, че чантата е празна едва когато я взе в ръцете си. Докато правеше откритието си, вратите на микробуса зад него се отвориха и от тях изскочиха четирима агенти с извадени пистолети. Агентът с тениската се приближаваше откъм кадилака. Скритият допреди малко под двигателя пистолет сега сочеше към Пауърс.

Свистенето на гумите на една от колите на бюрото привлече вниманието на ченгето. Той пусна празната платнена чанта и се обърна към петимата агенти зад него. Отново вдигна двете си ръце, но този път имаше само един пистолет.

Агентите откриха огън и Бош видя, че Пауърс буквално беше повдигнат над земята от силата на изстрелите, след което се стовари по гръб върху предния капак на голям пикап, навярно принадлежащ на някой от клиентите на банката. Дланта му се разтвори и пистолетът издрънча в метала, после падна на земята. Колкото и силна да бе продължилата осем секунди стрелба, тишината, последвала падането на оръжието, му се стори още по-потресаваща.

Пауърс беше мъртъв. Фелтън беше мъртъв. Джузепе Марконии, известен също като Джоузеф Марконии, Джоузеф Маркони и Джоуи Маркс беше мъртъв — трупът му лежеше, проснат в локва кръв върху меката кожена седалка в задната част на лимузината.

Когато стигнаха при Вероника Алайзо, тя все още бе жива, но умираше. Два куршума бяха попаднали в горната част на гърдите й и мехурчетата в кървавата пяна на устата й показваха, че дробовете й са раздробени. Докато агентите от ФБР се занимаваха с обезопасяването на местопрестъплението, Бош и Райдър се приближиха до Вероника.

Очите й бяха отворени, но погледът й помътняваше. Той блуждаеше наоколо, сякаш търсеше някого или нещо, което не беше там. Долната й челюст помръдна и тя каза нещо, но Бош не успя да я чуе. Той приклекна до нея и приближи ухо до устата й.

— Бихте ли… ми дали лед? — прошепна тя.

Детективът се обърна и я погледна. Не разбираше. Тя отново понечи да заговори и той пак приближи ухо до устата й.

— …паважът… толкова е горещ… искам лед.

Бош я погледна и кимна.

— Веднага. Веднага. Вероника, къде са парите?

Той се приведе над нея, осъзнал, че е права — паважът наистина изгаряше дланите на ръцете му. Хари едва успя да долови думите й.

— Поне те не ги… не ги взеха.

После се задави от дълбока, влажна кашлица. Бош знаеше, че гърдите й са пълни с кръв и че не й остава още дълго. Не можеше да измисли какво да направи или да каже на тази жена. Разбираше, че куршумите в тялото й навярно са от собствения му пистолет и че тя умира, защото той и другите бяха допуснали грешка и оставиха Пауърс да избяга. Искаше му се едва ли не да я помоли да му прости, да му каже, че разбира колко ужасно може да се обърка всичко.

Хари извърна очи от нея и погледна към паркинга. Чуваше приближаващите се сирени. Но бе виждал достатъчно огнестрелни рани, за да знае, че на Вероника няма дай трябва линейка. Той отново сведе поглед към нея. Лицето й беше много бледо и постепенно се отпускаше. Устните й отново помръднаха и Хари се приведе, за да я чуе. Този път долавяше гласа й само като отчаян дрезгав шепот в ухото си. Не можеше да разбере нищо и й каза да повтори отново.

— …етерями…

Бош се обърна и объркано я погледна. После поклати глава. На лицето й се изписа раздразнение.

— Пуснете — ясно каза Вероника, като напрегна последните си сили. — Пуснете… дъщеря ми да си върви.

Бош я гледаше право в очите, докато попиваше последните й думи. След това без да се замисля й кимна с глава. И тя умря пред погледа му. Очите й загубиха фокус и детективът разбра, че вече я няма.

Той се изправи и Райдър проучи лицето му.

— Какво каза тя, Хари?

— Каза… Не съм сигурен какво каза.