Майкъл Конъли - Ченгета

— Добре — каза към огледалото Линдъл. — Трима са. Фелтън, жената и другият. Някой да го познава?

Радиостанцията помълча няколко секунди, после се разнесе самотен глас.

— Прекалено съм далеч, но ми се струва, че прилича на Мори Полак. Техен сигурен човек е, и преди е работил за хората на Джоуи.

— Добре — отвърна Линдъл. — По-късно ще го проверим. Сега пращам Бейкър да си открие нова банкова сметка. Кон-лън, изчакай пет минути и после върви след него. А сега си проверете радиостанциите.

Бейкър и Конлън бързо провериха радиостанциите, които носеха скрити под дрехите си. Приемниците в ушите им бяха безжични, микрофоните бяха на китките им. След проверката Бейкър излезе от колата и енергично тръгна по тротоара към банката.

— Добре, Морис — рече Линдъл. — Тръгвай. Опитай в магазина за електроника.

— Прието.

Бош проследи с поглед агента, когото познаваше от съвещанието преди разсъмване. Той пресече паркинга откъм автомобила, паркиран до югоизточния вход. Морис и Бейкър се разминаха на три метра един от друг, но не си обърнаха внимание и дори не погледнаха към лимузината, която все още чакаше на улицата пред банката със запален двигател.

Следващите пет минути му се сториха цял час. Навън беше горещо, но Бош се потеше главно от мъчителното очакване. След като влезе вътре, Бейкър се свърза с тях само веднъж. Той им прошепна, че наблюдаваните обекти са в трезора с депозитните сейфове.

— Добре, Конлън, тръгвай — нареди Линдъл, когато петте минути изтекоха.

Скоро Бош видя Конлън да върви покрай магазините откъм посоката на магазинчето за понички. Той също влезе в банката.

И през следващите петнайсет минути не се случи нищо. Накрая Линдъл се обади само за да наруши мълчанието.

— Как сте там? Добре ли сте всички?

Разнесе се хор от микрофонни прещраквания, означаващи положителен отговор. В момента, в който радиостанцията отново потъна в тишина, се разнесе тревожният шепот на Бейкър.

— Ето ги, излизат. Нещо не е наред.

Бош не сваляше очи от входа на банката и след миг навън се появиха Фелтън и Вероника. Капитанът здраво стискаше ръката й. Другият мъж ги следваше отзад с червеното куфарче за инструменти.

Този път Фелтън не се оглеждаше. Просто решително вървеше към лимузината. Сега той носеше чантата и Бош не забеляза да е променила големината си. Ако преди Вероника беше изглеждала уплашена и уморена, сега лицето й бе изкривено от ужас. От това разстояние трудно можеше да се види, но му се стори, че жената плаче.

Когато тримата минаха по обратния път покрай стария кадилак и наближиха лимузината, вратата й се отвори отвътре.

— Добре — каза на агентите Линдъл. — Тръгваме при моя сигнал. Аз ще поема предната част на лимузината, трети, ти си зад мен. Първи и втори, вие поемете задната част. Стандартна проверка на автомобил. Ла Фуентес, искам да дойдете и да изпразните лимузината. Действайте бързо. Ако започне престрелка, пазете се от кръстосания огън. Пазете се от кръстосания огън.

Докато Линдъл получаваше потвърждения за инструкциите си, Бош наблюдаваше Вероника. Тя очевидно разбираше, че смъртта й е близо. Изражението й смътно напомняше на Хари онова, което бе видял на лицето на съпруга й. Сигурност, че играта е свършила.

Внезапно той видя, че багажникът на кадилака зад нея се отваря. И сякаш изхвърлен от същата стоманена пружина, от него изскочи Пауърс. С див животински глас, който Бош ясно чу и никога нямаше да забрави, Пауърс изкрещя една-единствена дума:

— Вероника!

Докато тя, Фелтън и другият мъж се обръщаха към източника на вика, Пауърс протегна ръце напред. И в двете държеше пистолети. В този момент детективът видя в лявата ръка на ченгето убиец проблясъка на собствения си лъскав „Смит & Уесън“.

— Пистолет! — извика Линдъл. — Всички навън! Всички навън!

Той включи на скорост и натисна газта до дупка. Автомобилът рязко потегли напред и гумите му запищяха към лимузината. Но Бош знаеше, че не могат да направят нищо. Бяха прекалено далеч. Той наблюдаваше развитието на действието с мрачно опиянение, сякаш гледаше забавена сцена от филм.

Пауърс започна да стреля и с двата пистолета. Гилзите се разхвърчаха над раменете му, докато се приближаваше към лимузината. Фелтън направи опит да извади собственото си оръжие изпод сакото си, но канонадата го подкоси и той първи се свлече на земята. Изправена съвършено неподвижно с лице към убиеца си и без да се опитва да избяга или да се скрие, Вероника беше улучена втора и се строполи на паважа, където Бош вече не можеше да я вижда, защото лимузината препречваше погледа му.