Майкъл Конъли - Ченгета

— „Силвър стейт“ на „Фламинго“, сигурна ли си?

— Сигурна съм, да.

— И момичето си е открило сметка, така ли?

— Да, поне така изглеждаше. Това е проблемът, когато проследяващият е сам. Клонът е малък и не можех да остана вътре прекалено дълго. Стори ми се, че подписва документи за откриване на сметка и Тони просто я гледаше. Но трябваше да изляза и да чакам навън, докато свършат. Нали си спомняш, Тони ме познаваше. Ако ме забележеше, край със следенето.

— Добре, аз тръгвам.

— Сега, през нощта ли?

— През нощта. Но първо трябва да говоря по телефона.

Бош се върна в кухнята и се свърза с Грейс Билетс. Докато й разказваше какво е научил и й обясняваше какво според него означава това, той се зае да направи кафе. След като получи одобрението й за пътуването, Хари телефонира на Едгар, а после на Райдър и се договори да ги вземе от участъка в един часа.

Наля си чаша кафе и дълбоко замислен се облегна на кухненския плот. Фелтън. Струваше му се, че има някакво противоречие. Ако един капитан от Метро беше вътрешен човек в организацията на Джоуи Маркс, защо толкова бързо бе арестувал Гоушън след идентифицирането на донесените от Бош отпечатъци? Детективът помисли известно време над този въпрос и накрая реши, че Фелтън може да е видял възможност да се избави от Гоушън. Трябва да е предполагал или да е знаел, че ако Гоушън попадне в затвора, властта и влиянието му над Маркс ще нараснат. А навярно бе кроил още по-големи планове. Беше възможно да се е надявал чрез ареста на Гоушън да организира унищожаването на Джоуи Маркс и по този начин да се издигне още по-високо в ласвегаския подземен свят.

Бош отпи глътка от горещото кафе и остави настрана този въпрос. Надяваше се да има възможност лично да попита Фелтън. Той се върна в дневната. Елиънър продължаваше да седи на дивана.

— Тръгваш ли?

— Да. Трябва да взема Джери и Киз.

— Защо сега?

— Трябва да стигнем до сутринта, преди да отворят банката.

— Мислиш, че Вероника ще е там, така ли?

— Поне имам такова предчувствие. Смятам, че точно като нас Джоуи Маркс най-после е разбрал, че щом той не е очистил Тони, значи го е извършил някой друг и че този човек трябва да е бил много близо до него. И че сега парите му са точно в този човек. Познавал е Вероника отдавна и се е досетил, че тя е в дъното на нещата. Предполагам, че е пратил Фелтън да провери, да му върне парите и да се погрижи за нея, ако е замесена. Но тя трябва да е уговорила капитана да направят нещо друго. Навярно му е споменала, че има два милиона долара в депозитен сейф във Вегас. Мисля, че точно това е накарало Фелтън да не я убие, а да я вземе със себе си. Сигурно е щял да я остави жива само докато се добере до парите. Според мен Вероника е дала на Фелтън фиша от последното залагане на съпруга си, защото е знаела, че той ще го осребри и че ние ще го засечем.

— Какво те кара да мислиш, че става въпрос за банката, в която го видях?

— Защото проверихме всичките му банкови сметки. Парите не са там. Според Пауърс Вероника му е казала, че Тони има депозитен сейф, до който не е имала достъп, докато е бил жив. Затова предполагам, че е във Вегас. През последната година той не е ходил никъде другаде. И щом е завел приятелката си да си открие сметка в определена банка, той би я завел в същата банка, която вече е използвал.

Елиънър кимна.

— Странно е — каза Бош.

— Кое е странно?

— Това, че всичко се свежда до една банка. Въпросът всъщност не е за убийството на Тони Алайзо, става дума за парите, които е скътал. Убийството е нещо като страничен ефект. А ние с теб се запознахме точно така. Във връзка с една банка.

Тя отново кимна и погледът й се зарея някъде далеч. Бош незабавно съжали, че я е върнал към тези спомени.

— Извинявай — рече той. — Предполагам, че всъщност не е толкова странно.

Елиънър вдигна очи към него от дивана.

— Хари, идвам с теб в Лас Вегас.

Клонът на „Силвър стейт нашънъл банк“, в който Тони Алайзо беше завел приятелката си, се намираше на ъгъла на малък търговски площад между магазин за електроника и мексикански, ресторант на име „Ла Фуентес“. Когато агентите от ФБР и детективите от полицейското управление в Лос Анджелис пристигнаха в понеделник на разсъмване, паркингът бе почти пуст. Щяха да отворят банката едва в девет, а заведенията и магазините — към десет.

Тъй като всичко беше затворено, агентите се затрудниха с разполагането на наблюдателните си постове. Четирите служебни автомобила на паркинга щяха прекалено да се набиват в очи. Освен тях имаше само още пет коли, четири от които паркирани в края на паркинга и един стар кадилак на първия ред откъм банката. Кадилакът нямаше регистрационни номера. На предното стъкло се виждаше паяжина, прозорците му бяха отворени, багажникът зееше и бе заключен с катинар и верига, прокарана през една от многобройните ръждиви дупки. Имаше тъжния вид на изоставена кола-собственикът му навярно беше поредната жертва на Лас Вегас. Като човек, загубил се в пустинята и умиращ от жажда само на няколко крачки от оазис, кадилакът бе спрял за последен път само на няколко крачки от банката и всичките пари в нея.