Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

— Чаках някой от „Грабежи и убийства“ — рече той. — Нямах представа, че ще си ти, мой човек.

— Е, аз съм.

— Сам ли ще го поемеш?

— Не, партньорът ми ще пристигне след малко.

— Новият ти партньор, а? Не сме се чували от миналогодишната каша в Ехо Парк.

— Да. Какво е положението?

Нямаше желание да обсъжда Ехо Парк с Едгар. Всъщност не искаше да го обсъжда с никого. Трябваше да се съсредоточи върху сегашното следствие, първото след прехвърлянето му в спецотдел „Убийства“. Знаеше, че много хора ще наблюдават действията му. Някои от тях несъмнено се надяваха да се издъни.

Джери се извъртя така, че Бош да види какво е наредено върху капака на колата. Хари си извади очилата, сложи си ги и се наведе да погледне. До мястото не стигаше много светлина, но все пак се различаваха пликчета за веществени доказателства, съдържащи нещата, иззети от трупа — портфейл, връзка ключове и бадж. Освен това имаше дебела пачка пари и все още включен блекбери с просветваща зелена лампичка, готов за телефонни разговори, които собственикът му никога нямаше да проведе.

— Току-що ми ги донесе колегата от съдебна медицина — каза Едгар. — След десетина минути би трябвало да приключат с трупа.

Бош вдигна пликчето с баджа и го обърна към светлината. Беше издаден от гинекологичната клиника „Сейнт Агата“. От снимката гледаше тъмноок брюнет. Пишеше и кой е: „Д-р Стенли Кент“. Усмихваше се срещу обектива. Хари забеляза, че баджът същевременно е и магнитна карта-ключ.

— Често ли се чуваш с Киз? — попита Джери. Имаше предвид бившата партньорка на Бош.

След Ехо Парк я бяха прехвърлили на административна работа в КНП — кабинета на началника на полицията.

— Не особено. Но при нея всичко е наред. Хари взе следващото пликче. Искаше да отклони разговора от Киз Райдър и да го насочи към настоящото следствие.

— Ще ми дадеш ли информацията, с която разполагаш, Джери?

— С удоволствие. Трупът е открит преди около час. Както виждаш по пътните знаци, паркирането и нощните разходки са забранени. Холивудският участък редовно праща патрул по няколко пъти на нощ да разгонва зяпачите. Заради спокойствието на тукашните богаташи. Казаха ми, че ей оная къща там е на Мадона. Или поне е била.

Едгар посочи огромно имение на стотина метра от площадката. Над сградата се издигаше кула, силуетът й се очертаваше на лунната светлина. Стените на къщата бяха боядисани в редуващи се оттенъци на ръждивокафяво и жълто като тосканска черква. Издаденият над хълмовете терен осигуряваше на всеки, който гледа през прозорците на имението, великолепен изглед към Лос Анджелис. Бош си представи поп звездата в кулата, как гледа покорния град в краката си.

Обърна се към някогашния си партньор, готов за останалата информация.

— Патрулката минала към единайсет и колегите видели поршето с вдигнат капак. На тия коли моторите им са отзад, Хари. Тоест бил е отворен багажникът.

— Ясно.

— Аха, значи вече го знаеш. Както и да е, патрулката спряла, не видели никой нито в поршето, нито наоколо, затова двамата полицаи слезли. Единият се качил на площадката и намерил нашия човек. Лежал по очи, с два куршума в тила. Екзекуция, чисто и просто.

Бош кимна към баджа в пликчето.

— Това ли е жертвата? Стенли Кент?

— Така изглежда. И на баджа, и в портфейла пише, че е Стенли Кент, четирийсет и две годишен, живее съвсем наблизо, на Ероухед Драйв. Пуснах за проверка номера на поршето. Собственост е на фирмата „К енд К Медикъл Физисистс“. Поисках да отворят и досието на Кент, оказа се чист. Има само няколко глоби за превишаване максималната скорост с поршето, ама нищо повече. Честен гражданин.

Хари кимна, смилаше получените сведения.

— Няма да ти правя сечено, дето ми взимаш следствието, Хари — продължи Едгар. — Единият ми партньор е цял месец в съда, а другия го оставих на първото ни местопрестъпление днес — тройно убийство, с четвърта жертва на командно дишане в „Куин ъв Ейнджълс“.

В холивудската група „Убийства“ работеха в екипи по трима детективи вместо обичайните двама партньори.

— Има ли вероятност тройното убийство да е свързано с тоя случай?

— Не, това тук си е чист бандитски разстрел — отвърна Джери. — Съвсем друг филм според мен. Радвам се, че го поемаш ти.

— Добре. Ще те освободя колкото може по-скоро. Някой претърсвал ли е колата?

— Не, чакахме теб.

— Хубаво. Ходихте ли в дома на жертвата на Ероухед?

— Също не.

— Обиколихте ли околните къщи?