Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Долу имаше десетки хиляди листове с произволни комбинации от букви, а горе — няколко страници с истински текст. Не беше форматиран, нямаше препинателни знаци и разстояние между думите, но въпреки това написаното имаше смисъл и звучеше определено библейски.

— Било е код — каза развълнувано Кенеди. — И те са го разбили.

Обърна се и се взря в Тилмън. Той я гледаше, без да казва дума, и очакваше още нещо. Вече всички части от мозайката бяха в ума й, но още й беше трудно да ги подреди правилно. Сякаш се опитваше да познае как би изглеждал един пъзел само като гледа разбърканите парчета от обратната страна, на която няма изображение.

— Барлоу е свидетелствал в съдебен процес — каза тя. — Преди години. Престъпна група е продавала фалшификати, за които твърдяла, че са част от една от най-големите библейски находки — тази от Наг Хамади.

— Е, и?

— Той е бил вещо лице. Призовали са го, за да отличи фалшификатите от оригиналите. Така е доказал, че на черния пазар се продават подправени евангелия. За него това е било голяма работа. Сложил си е изрезка от вестника в рамка и си я е закачил на стената в кабинета.

Тя отново погледна към екрана, към списъка с наименования най-вероятно на арамейски букви. Подобия. Разстояния. Точни съвпадения.

— Стотици учени и историци са проучвали тези неща. Може и да са хиляди. Но Барлоу ги е изследвал от различен ъгъл. Опитвал се е да ги проумее, да намери несъответствия. И…

Тя беше дотук. Нямаше представа какво е открил Барлоу, но беше сигурна, че е стигнал до повратна точка.

— Нещо не е било наред с текстовете от Наг Хамади. Нещо, което може да се види само ако си тръгнал да търсиш измама.

— Но нали каза, че оттогава са минали години — отбеляза Тилмън. Взе компактдисковете, започна да ги премята в ръцете си и да се взира в тях ненужно съсредоточено.

Кенеди порови в паметта си.

— Петнайсет години — каза тя.

— Ако е открил нещо тогава, защо е чакал толкова дълго? Какво се е случило междувременно?

Тя не знаеше отговора, докато не го произнесе на глас. И тогава се получи: парченцата от пъзела се преобърнаха и тя видя какво има на лицевата им страна, осъзна как трябва да се подредят.

— Кодексът Скоросмъртницата. Ето това се е случило. Започнал е да пише книга за гностиците, отишъл е да види Скоросмъртницата в Авранш и всичко му е станало ясно. Все едно… е открил ключа, но не е знаел какво е заключено с него.

— Нищо не разбирам — отвърна Тилмън.

— Помисли си, Лио. Скоросмъртницата е средновековен превод на Евангелието на Йоан, който на пръв поглед е напълно незабележителен. Никой няма представа защо португалският капитан го е купил, защо е сметнал, че си струва да го притежава. Но Барлоу се вглежда по-внимателно в него и открива…

— Какво? — намръщи се Тилмън.

— Нещо. Което никой друг не е видял. Сигурна съм, че съм права. В Скоросмъртницата има код.

Но докато го казваше, осъзна пробойните в собствената си аргументация.

Пък и Скоросмъртницата е просто превод на Евангелието на Йоан. Мамка му! Къде може да се скрие код на реално съществуващ документ?

Тилмън не отговори. Хвърли компактдисковете обратно към бюрото, но не го улучи. Те се удариха в ръба на плота и паднаха с трясък на пода, после се изтърколиха. Кенеди виждаше, че е гневен, но още не разбираше защо. Продължи да разсъждава на глас, докато всичко й се изясни:

— Може би не става въпрос за думите. Или пък всичко се крие в промените им. Ако са започнали от съществуващата тогава официална версия, но са я променили до неузнаваемост, накрая може да се е получил код, който някой да трябва да разгадае. Мили боже, Лио! Права съм. Знам, че съм права. Барлоу се е усетил, че там има шифровано послание отпреди векове, и е събрал екип, с който да го разчете.

— Невероятно — каза мрачно Тилмън.

— Да, така е. Наистина е невероятно. Но са имали нужда и от компютърен специалист. Трима историци и един техничар. Така вече звучи логично. Търсели са скрития смисъл на Скоросмъртницата или нещо друго в този документ. Нещо, за което ти трябва статистически алгоритъм. Откачена работа. Но ето на кой въпрос трябва да си отговорим.

Тя взе листовете от бюрото и ги размаха.

— Тази информация е била закодирана през Средновековието. Защо някой ще е готов да убива за нея в днешно време?

И в този момент млъкна, защото изражението на Тилмън й подсказа, че на него изобщо не му пука нито за въпроса, нито за отговора. Той гледаше толкова лошо, сякаш досега не го бе замеряла с аргументи, а с кабарчета.