Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— Какво? — попита го тя.

— Това няма абсолютно никакво значение — каза той през зъби. — Нищо от това не ме интересува, Кенеди.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма… — чудеше са какви по-силни думи да намери — … никаква връзка. Дори не се доближава до това, което търся! Загубих семейството си. Мислех, че Бранд е убивал тези хора или е нареждал да ги премахнат, защото те са прозрели какъв е. Че са изровили всичките му малки мръсни тайни.

— Мисля, че точно това са направили, Лио. Открили са нещо, което той е искал да остане…

— Това е древна история! — направо изплю думите Тилмън. Юмруците му бяха стиснати, а лицето зачервено.

Кенеди се опита да потуши агресията му, като продължи да говори неутрално:

— Всички жертви са историци. Така пише на визитките им.

— Не е смешно, Кенеди. Поне на мен не ми е смешно.

— Не. На мен също. Но грешиш в едно: има връзка. Това е ключът към всичко и ако продължим да ровим в същата посока, ще открием каквото търсим.

Тилмън отвори уста, за да й отговори, но се отказа. Вместо това само изсумтя.

Изведнъж Кенеди долови мирис, който тормозеше подсъзнанието й от около минута, но бе приглушен от вонята на влага и прах. Нещо гореше.

Макар да беше единствената жена тук и цял живот да я бяха учили, че жените трябва да се съобразяват с мъжете, Мариам бе водач на групата. А това не беше нещо, което се решаваше от външни хора. То бе отговор на просто уравнение, в което имаше три неизвестни — личностните качества на тримата Предвестници: нейните, на Озия и Цефас. Никой, който ги познаваше, не би се усъмнил кой е правилният отговор.

Затова когато Куутма се обади, Озия вдигна телефона, подаде го безмълвно на Мариам и тя проведе разговора.

— Тръгваш след Тилмън — каза Куутма. — Мисля, че сте на прав път. Намерихте ли го?

Мариам се стараеше изражението й да остане неутрално и спокойно, защото Озия и Цефас я наблюдаваха, но усети как през нея премина горчиво-сладка вълна от емоции. Гордееше се с информацията, която беше събрала, но се чувстваше нещастна до отчаяние от развоя на операцията.

— Проучихме телефонен номер, записан в апарата на Тилмън — каза тя. — Този, от който получихме обаждане на ферибота. Оказа се, че е регистриран на човек, който ни е известен — Бенард Вермюленс. Говорих с групата на Давид в Омдурман и го помолих временно да подслушва телефоните, регистрирани на името на Вермюленс. Оттам установихме, че Вермюленс се е обаждал само на един английски номер през последните десет дни. Много лесно беше след това да го открием с джипиес.

— Справили сте се много добре — каза Куутма. — Но все още не сте го хванали, нали?

Устните на Мариам потрепнаха. Това беше единственият външен израз на чувствата й, но се оказа достатъчен Озия и Цефас да се спогледат с тъжна загриженост. Озия направи малко непохватно знака с примката.

— Опитахме — призна Мариам. — Два пъти предната вечер. Първия път той видя засадата и избяга.

— А втория път?

— Сигналът от телефона се движеше много бързо, след това спря на едно място. Установихме местонахождението му и влязохме. Беше водопроводна шахта в Западен Лондон. Тилмън беше хвърлил телефона в отводнителна шахта. Сигурно се е усетил, че точно чрез него го следим.

Приключи с изповедта и зачака наказанието, тръпнеше да чуе строгия загрижен глас на Танану, който да й каже, че е разочарован от представянето й и отзовава цялата група в Гинат Дания.

— Тилмън е трудна мишена — каза обаче Куутма. — Вие не сте единствените, които е успял да обърка. Засега го оставете. Трябвате ми за друга задача, а тя в момента е по-неотложна.

Мариам замалко да въздъхне с облекчение, когато изпусна дъха, който не осъзнаваше, че бе задържала.

— Знаеш — продължи Куутма, — че търсим хартиени или дигитални записи от онази история със Скоросмъртницата. Получих нова информация, която ме кара да вярвам, че те са пазени на изолирано място, а не в интернет пространството. Ще ти дам адреса. Отидете там и унищожете всеки носител на данни, който намерите.

След като избегна наказанието на Куутма, Мариам нямаше търпение да спечели отново одобрението му.

— Танану — каза тя, — това може да означава, че ще се наложи да унищожим всичко.

— Точно така, дъще. Радвам се, че бързо схвана.

— Но за да сме сигурни, че ще унищожим всичко, трябва внимателно да прегледаме мястото преди това. Може да има надписи по стените, които няма да бъдат заличени от пожар или взрив. Може да има запечатано подземие и тъй нататък.