Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Цели се в мишената пред теб — това правило й бе набивано многократно в главата от Танану и другите й учители. Беше уверена, че може да убие или обезвреди мъжа, без да му даде възможност да бие тревога.

Взе решение и влезе в стаята. Продължаваше да пристъпва възможно най-тихо, но знаеше, че от такова близко разстояние дори раздвижването на въздуха или шумът на дрехите й могат да я издадат, затова сега най-важна бе скоростта.

Мъжът беше едър и широкоплещест, може би два пъти по-тежък от нея. Бе застанал на колене в далечния край на стаята до разклонител, в който пъхаше или се опитваше да пъхне множество щепсели.

С периферното си зрение видя приближаващата се към него Мариам. Понечи да се изправи, когато тя стигна до него, на устата му бе застинала първата сричка на поздрав или предизвикателство. Мариам го изрита в гърлото. Не си беше обула обувките, но изви стъпалото си и атакува с вътрешната му страна, а цялата тежест на тялото й се стовари след протегнатия й крак. Инерцията се предаде от бедрото към коляното и глезена и се съсредоточи в незащитената плът над гръкляна му.

Това, което излезе от мъжа, не беше звук, а приглушена вибрация. Смачканите му гласни струни мръднаха веднъж изпод стъпалото й. След това тя свали този крак на земята, вдигна другия, направи половин пирует и яхна мъжа. Беше лесно, след като секна порива му да се изправи и го бутна отново на колене. Ръцете му държаха гърлото и не правеха никакви опити за защита или контраатака. Мариам стисна главата му между мускулестите си бедра и обви ръце около слепоочията му. От това положение можеше само с едно леко завъртане да му счупи врата, освен ако той не го очакваше и не се стегнеше. Мариам усука съвсем малко, но достатъчно силно шията му, като така затвори притока на въздух, без да чупи шийните му прешлени. Вече бе решила, че ще се наложи да изгорят къщата, затова всяко увреждане на меките тъкани, което му причинеше, щеше да бъде замаскирано от по-големите поражения от пожара.

Мъжът осъзна, че умира, но малко закъсня с прозрението и то не му помогна да реагира. Единственият начин да достигне ръцете й беше да се пресегне зад главата си. Но нямаше сили заради неудобното изкривяване, а пък нейната мощ бе удвоена от келалита. Мъжът под нея се гънеше и напрягаше, но тя се бе настанила правилно и той не можеше да наруши равновесието й и да се освободи от хватката й. Краката му се удряха в голите дъски, отначало силно, но след това ритъмът им затихна заедно със съпротивата му.

Когато бе достатъчно изтощен и тя можеше да си позволи да измести леко центъра на тежестта си, Мариам се наведе напред и прошепна в ухото му:

— Всичко е наред. Всичко е наред. Почти свърши.

Английският й не беше добър, но тя произнасяше думите бавно и внимателно и беше сигурна, че той я разбра. Малък, но важен жест от нейна страна. Обличаме жестокостта си в ритуали, за да държим под контрол животинската си същност. Мариам беше най-внимателна и човечна, когато убиваше.

Последното съзнателно движение на мъжа бе да обвие и двете си ръце около единия й глезен. Добра идея, но прекалено закъсняла. Нямаше достатъчно сили, за да я издърпа за крака и да я извади от равновесие. Хватката беше неефективна, а дръпването немощно и кратко.

Мариам остана в същото положение цяла минута след като мъжът спря да се движи, после разтвори крака и го остави да падне. Коленичи до него и опипа шията му за пулс. Нямаше. Лицето му бе почервеняло от усилието и се взираше в нея с изцъклени и пълни с упрек очи. Тя реши да не му обръща внимание. Духът живееше кратко и не беше злопаметен, а плътта беше нищо.

Претърси набързо останалата част от горния етаж, но не откри и следа от онази жена Кенеди. А и вече не очакваше да я намери. Ако наоколо имаше някого, блъскането и тропането на агонизиращия мъж нямаше как да му убегне.

Върна се на долния етаж, като вече не се тревожеше толкова от скърцащите дъски. Озия все още я чакаше в подножието на стълбите.

— Един мъж — каза тя, докато си обуваше и завързваше обувките. — Сам. Да претърсим отново.

Двамата прегледаха всеки сантиметър от къщата, надникнаха навсякъде, където би могъл да се скрие човек. Накрая Мариам се убеди, че жената не беше в сградата. Ако изобщо не е идвала — добре. Но ако е била тук и си е тръгнала, тогава имаха съвсем кратко време, в което да унищожат архивите — другата част от задачата им, и то точно тази, която Танану бе споменал най-напред.

Мариам прати Озия и Цефас до колата, за да вземат някои принадлежности, сред които и подпалваческите средства — неоткриваеми химически катализатори и пластмасова тръбичка, с която щеше да вкара дим в дробовете на мъртвия мъж. Повечето съдебни лекари щяха да заключат, че е умрял в пожара, и нямаше да се задълбочават с по-нататъшни изследвания.