Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Докато двамата мъже ги нямаше, тя се върна в стаята с компютъра. Инструкциите бяха да унищожи всичко вътре, но Мариам знаеше, че понякога е възможно да се разчете информация от компютърен диск дори когато е значително повреден. Заедно с материалите за подпалване Озия и Цефас щяха да донесат и машината за чистене, преносим генератор в кутия колкото дипломатическо куфарче, който създаваше изключително силно електромагнитно поле. Десетсекундно излагане на пълната му мощност щеше да повреди всички файлове в компютъра, така че дори нещо да оцелееше в пожара, нямаше да бъде използваемо. Щеше да е по-просто да вземат компютъра, но с него се излагаха на риск, защото можеха да ги спрат и претърсят. Така беше най-добре.

Почуди се обаче какви ли тайни са разкрити в тази къща и защо тя и братовчедите й бяха натоварени със задачата да ги изтрият от лицето на земята. Отиде до бюрото и взе най-горния лист хартия. Докато го четеше, в нея забушуваха смесени чувства. Думите, най-неочаквано за нея, се оказаха познати, толкова познати, че можеше да ги каже наизуст. Но се почувства объркана, че ги вижда тук, все едно бе отворила врата в чужда къща и беше открила зад нея собствената си спалня.

В този миг на неочаквано разколебаване през прозореца премина лъч и се насочи право към нея.

Това бе илюзия, разбира се. Сети се какво я бяха обучавали и замръзна на място. Лъчът премина през нея и след него дойде нов, успореден на първия. Чу се звук от двигател и хрущене на гуми по чакъла. Фарове. Фарове на кола.

Това беше жената. Или някой друг. Нямаше значение, който и да беше, трябваше да умре и унищожението да бъде доведено докрай. Веднага щом светлините отминаха, Мариам се захвана за работа. Бързо извлече тялото през пода до купчина кутии, завити с брезент. Настани го в подножието й и го зави с брезента, за да го пази от чужди погледи.

Къде бяха Озия и Цефас? Със сигурност вече се връщаха с необходимото от колата. Може би бяха видели фаровете и бяха разбрали, че ситуацията се е променила. Тя се надяваше двамата да останат по местата си и да изчакат сигнала й. Но за нещастие не можеше да излезе, нито да им се обади. Все още не. Трябваше да изчака подходящия момент и да разбере с кого си имат работа.

Отиде до прозореца и леко открехна диплите от плат. Долу вляво, близо до къщата, беше паркиран голям камион. Вратата на кабината се отвори. От нея слязоха първо една жена, а после и мъж. Бяха само силуети в мрака, трудно й беше да види лицата им, макар келалитът да усилваше както физическата й сила и скорост, така и остротата на зрението й.

Двете фигури тръгнаха към вратата. Мариам се отдалечи от прозореца, обмисли възможностите и се спря на най-пряката и очевидната. Ще изчака в стаята и ще убие и двамата, когато влязат. Може да се наложи да чупи кости, но ще се опита да го избегне. Ако по телата има видими травми, които пожарът не може да скрие, ще прибегне до сценария с изнасилването, който бе описала на Танану. Или ще изхвърли труповете през прозореца, все едно че са се потрошили, когато са се опитали да избягат от пламъците.

Отиде тихо до вратата на стаята. Чу как двамата крачат по коридора на долния етаж. Гласовете им се чуха откъм стълбите, после отминаха. Сега бяха в кухнята. Чу мъжа да нарича жената Кенеди, което не я изненада. Но отговорът на жената я свари неподготвена.

— Усещаш ли колко е топло тук, Тилмън?

Тилмън! Мариам сви несъзнателно юмруци. Мишената, която бяха пропускали толкова пъти! Мъжът, който избяга от Озия и Цефас, докато го бяха приклещили на затворено място в тоалетната на ферибота, а след това изби ножа й във въздуха с куршум. Който усети по незнайно какъв издайнически знак, че му готвят засада, и им се измъкна. Който ги прати в канализацията под земята да търсят изхвърления телефон. Той беше тук! Беше тук заедно с жената!

Знаеше се, че келалитът усилва някои емоции. Предвестниците бяха обучени как да ги държат под контрол и да ги заключват дълбоко в съзнанието си. Не мислиш за тях, отказваш да признаеш съществуването им, докато пренебрежението не ги направи безопасни и неспособни да вършат бели. Точно това направи и Мариам. Тя дори не се замисли за чувствата, които името и присъствието на Тилмън предизвикаха у нея. Обви ги в обезболяващо було и ги пъхна под прага на сетивата си. В същото време прецени рационално ситуацията. Тилмън беше обучен воин и бе оцелял при нападението на двамата й братовчеди. Съществуваше реална опасност тя да се провали, ако се опита да го убие тук, дори с предимството на изненадата.