Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Дело 1487860 беше на Маркъс Дел. Кенеди виждаше кутията на долната полица, беше на височината на коленете й. Издърпа я леко и надникна в нея. Ето оттук животът й започна да излиза от релси. Като кутията на Пандора тя съдържаше всичките злини в света на Кенеди. Или поне техният източник.

Все пак я отвори. Тъй като не я бе записала в регистъра, това беше сериозно нарушение, което се наказваше с писмено предупреждение, но полицаят бе потънал в списанието си и сякаш бе забравил за съществуването й. Кенеди коленичи и се взря във вещите на Маркъс Дел. Бръкна и извади счупения телефон, станал причина за смъртта му. Бе поставен в полиетиленов плик с етикет, връзката му със света беше прекъсната завинаги.

Кенеди взе решение без никакви вътрешни противоречия.

— Добре — каза тя след няколко секунди.

Полицаят вдигна глава и видя, че тя вече е прибрала всички пликове и пакети обратно в кутията. Приближи се и ги преброи, след това провери още веднъж дали номерата им отговарят на тези в списъка. Всичко си беше на мястото. Кимна, заключи кутията и я върна на полицата.

— Намерихте ли каквото търсехте? — попита той Кенеди.

Тя кимна.

— Да. Благодаря.

Дежурният я пусна да излезе и тя се заизкачва нагоре. Коумс се беше облегнал на стената насред стълбите след завоя, така че тя да не го види. Замалко да се сблъска с него. Той я изгледа дълго и неприязнено и започна направо без предисловия.

— Кажи ми какво си намислила, сержант — каза саркастично и натъртено. — Или ще те накарам да съжаляваш, че си се родила.

По лицето на Кенеди не се изписа никаква емоция, когато се закова пред Коумс. Той блокираше доста сериозно тясното стълбище. Реши да го остави пръв да говори. Може би ще се разпищоли и ще й каже какво знае, а след това тя ще реши какво да му отговори.

Коумс изглеждаше много доволен от този сблъсък.

— Дошла си да разглеждаш уликите, а? — попита той.

— Е, и?

— Ако е свързвано с убийствата заради Скоросмъртницата, съм упълномощен да те питам какво търсиш и защо?

— Убийствата заради Скоросмъртницата? — повтори Кенеди. — Така ли ги наричаме вече?

— Говоря ти сериозно. От теб се очаква да работиш по ножа и форума. Ако имаш нова информация или нов поглед към вече събрани данни, си длъжна да ги опишеш и да изпратиш копия до всички членове на екипа.

— Няма нищо ново — каза Кенеди. — Нищо значимо. Исках да проверя вещите от Парк Скуеър.

— Така ли?

Коумс дори не си направи труда да скрие агресията и скептицизма си.

— Просто ей така? И това няма нищо общо с пакета, който току-що получи?

— Не правя нищо просто ей така, Коумс. Не знам за какъв пакет говориш и защо си мислиш, че ти влиза в работата.

Тя осъзна, че Коумс през цялото време бе държал плика на куриерската служба зад гърба си. Сега го извади и го размаха пред лицето й.

— Говоря за този пакет — каза. — Спомни ли си го?

Погледът на Кенеди се премести от смачкания плик към свирепото лице на Коумс.

— Много любопитно поведение — каза тя. — Ровиш ми в боклука.

Коумс не се трогна.

— „Беримън Самптър“ — каза той. — Брокерската фирма, в която работи Роз Барлоу. Видях се с нея на работното й място, Кенеди. Да не мислиш, че за два дена съм забравил?

— Не мислех, че това ти влиза в работата — каза му Кенеди. — И продължавам да не го мисля.

— Не си го описала в документацията по разследването.

— Което може би означава, че няма никакво отношение към случая.

— Но скъса етикета, за да не може някой да ти бръкне в боклука и да направи връзката.

Тук я хвана.

— Имам право да правя каквото си искам с личната си кореспонденция — каза тя, за да спечели време.

— А след това веднага се втурна тук долу, за да вземеш някаква улика. Какво невероятно съвпадение.

— Не, Коумс. Причина и следствие. И тъй като следствието е, че работя, а причината, че съм на щат тук, не е чак такова съвпадение, нали?

Коумс не захапа стръвта и изражението му остана самодоволно нахилено.

— Намислила си нещо и това, което ти прати Роз Барлоу, е свързано с него.

— Имаш предвид — това, което ми пратиха от „Беримън Самптър“.

— А, да — отвърна той подигравателно. — Извинявай. Сигурно е било писмо от брокерите ти. Нов инвестиционен портфейл може би?

— Може би.

— Да, ама не! Не бяха листове хартия. Беше нещо малко и твърдо като флашка.

— Точно така — каза Кенеди. — Ама сега на викторина ли ще си играем? Ще ме пуснеш ли да мина?

Коумс не помръдна.