Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Не можеше да живее така. Не успяваше да мисли трезво. Видя бъдещето си обвито в отровните пипала на страха и несигурността, които бавно проникват в ума й и издигат мрачна стена между нея и останалия свят. Можеше да се случи. Виждаше се как деградира и става по-безполезна и от баща си, как се парализира, все едно е мъртва.

Извърна се. Тилмън се беше облегнал на една улична лампа на около метър от нея и я наблюдаваше с мрачно търпение. Тя отиде при него.

— Добре — каза той без предисловие. — Преди две вечери се настаних в долнопробен пансион в Куинс Парк. Вътре изглеждаше чисто, но когато се прибрах снощи, установих, че вече е замърсено.

— Чакай малко. Да не би да искаш да кажеш, че…

— Чакаха ме двама чаровни младежи, почти еднакви на вид. Бледа кожа, черна коса. Мисля, че са същите, на които се натъкнах на ферибота. Замалко да ме убият тогава и със сигурност щяха да ме убият снощи, ако им се бях мярнал пред очите. А когато се опитах да ги заобиколя, те изчезнаха като ланския сняг.

Кенеди осмисляше мълчаливо тази новина, а Тилмън не сваляше поглед от нея и очакваше реакцията й.

— Еднаквите черти… — каза тя накрая. — Мисля, че са оптическа измама. Имат характерни движения и физиономии, които те карат да не забелязваш очевидните разлики във възрастта и телосложението им.

— Зарежи приликата — каза Тилмън без емоция, но достатъчно сериозно. — Сержант, те са по петите ми, което значи и по твоите пети. Ако си казала на някого за фермата или си докладвала за нея в отдела или си се чула с Роз Барлоу, която ти е казала, че ключът пристига — обзалагам се, че вече знаят къде е това място и са стигнали там преди теб.

— Не съм казала на никого — отвърна Кенеди.

— А да си го записала някъде? Не трябва ли да докладваш, когато попаднеш на нова следа?

— Да, трябва. Но не съм. Никой, освен нас не знае за това, Лио. И така и ще остане.

— Искам да дойда с теб.

— Не. Вече говорихме за това. Първия път ще съм само аз. След това ще ти кажа адреса.

— Добре — отвърна той с огромна неохота. — Ще ти трябва новият ми номер. Смених го за всеки случай.

Каза й го и тя си го записа от вътрешната страна на китката.

— Да не ти дойде в повече, Кенеди — каза й той.

Тя тръгна, без да му отговори. Беше й в повече още откакто Крис Харпър умря и тя разбра колко дълбоко е затънал Тилмън, и то от доста отдавна. Въпросът беше дали ще успеят да изскочат на повърхността, преди белите им дробове да откажат.

На бюрото й я очакваше куриерска пратка. Изи бе идвала, докато я нямаше, и я беше предала на рецепцията заедно с бележка:

„Имам голям пакет за теб, скъпа. Наистина голям пакет. Искаш ли да го пипнеш? Искаш ли? Искаш ли?

Кенеди силно се изчерви, донякъде от мисълта, че Коумс или някой от другите задници може да е прочел бележката; но най-вече защото й се прииска да се обади на телефона, на който Изи работеше, и да й говори мръсотии.

С усилие откъсна мислите си от тези низки страсти. Коумс и Стануик все още работеха по нещо в далечния ъгъл и изобщо не поглеждаха към Кенеди, сякаш не я забелязваха. Но дори да бяха разгледали пакета, на него не се споменаваше името на Роз Барлоу, нито имаше обратен адрес. Пишеше, че подателят е Инвестиционна консултантска фирма „Беримън Самптър“.

Кенеди отвори пакета и бръкна вътре. Върховете на пръстите й докоснаха хладен метал. Извади ключа — беше стар и масивен, чийто златист цвят с времето бе потъмнял до кафеникав. След това за всеки случай откъсна етикета с адреса и го пъхна в джоба на сакото си, преди да изхвърли плика в кошчето за боклук.

Трябваше й още нещо. Излезе от общата стая и слезе в мазето при шкафовете с уликите. Не познаваше дежурния. Беше униформен полицай, чиято значка с името бе закрита от преметнатите на шията му слушалки. Видя го как ги свали набързо от ушите си, когато я зърна да слиза по стълбите. Току-що бе завършил обучението си. Изправи се като ученик. Пред него на бюрото лежеше отворен брой на „Емпайър“.

— Сара Опи — каза Кенеди и се записа в регистъра. — Дело номер 1488870. Аз съм водещият офицер.

Легитимира се, полицаят отвори вратата и я пусна вътре. След това взе кутията със съответния номер и я постави на голямата маса в центъра на помещението. Погледа известно време как Кенеди рови в джобовете на мъртвата жена, а след това си записва нещо в бележника. После вниманието на полицая бавно, но безвъзвратно се отклони към рецензия на корейски филм с бойни изкуства.