Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Стъпки и разплискана вода. Нещо се движеше вдясно от него. Той изрита, докосна го с крак и пак се претърколи. Този път пръстите му напипаха познатия студен метал на револвера. Сграбчи го и го вдигна, след това се изправи и започна да стреля в широк обхват: веднъж, два пъти, три пъти, обиколи четвърт от помещението.

Рискът беше пресметнат. Стрелбата на сляпо показваше къде се намира. В абсолютната тъмнина нямаше нищо по-лесно от това някой от тях да хвърли смъртоносно острия нож към светлината от дулото. Но револверът му бе зареден с патрони „Касул“, калибър 454, които надвишаваха по мощ дори куршумите на „Магнум“. Дори нападателите му да носеха защитни жилетки под елегантните си костюми, това нямаше да ги спаси. Само едно точно попадение щеше да ги извади за дълго от строя.

Тилмън вдигна револвера на височината на главата си и започна да се движи в осморка. Отстъпи към вратата. Неговата почти фотографска памет му помогна отново и само след три стъпки той почувства дръжката на вратата да се опира в кръста му.

Усети ново движение, този път вляво. Стреля в тази посока. В револвера му остана само един патрон. След това ритна вратата зад себе си. В помещението нахлуха светлина и шумът от покер автоматите. И двамата мъже бяха настъпвали към Тилмън в тъмното. Единият си държеше ръката, там където куршумът го беше облизал. Другият се хвърли върху Тилмън и замахна с ножа към него.

Без тази непредвидена светлина острието щеше да се забие право в гърлото му. Но тъй като бе предупреден в последния момент, веднага се задействаха уменията му по Крав Мага 12 12 Система за самозащита, основана на естествени реакции, прости движения и агресивни защитни принципи, създадена в Израел. — Б.ред. , които бе усвоил като наемник от едно хитро старо копеле на име Винсънт Лес. Когато двамата полетяха навън в коридора, той използва дясната си ръка, която още стискаше оръжието, за да отклони удара настрани, след това хвана китката на мъжа със свободната си длан и я изви така, че той изпусна ножа. Вкара отново ръката с пистолета в обсега между двете тела и удари нападателя с приклада в лицето. Отдръпна се от него, когато той падна. Успя да запази равновесие, обърна се и побягна. Единият му враг бе повален, другият беше ранен, но му бе останал само един патрон и независимо дали щеше да победи или загуби, не можеше да си позволи да стане обект на официално разследване.

Тилмън не мина през общото помещение за пътници. Те сигурно бяха чули изстрелите и паниката беше направила тълпата непроходима. Намали скоростта и тръгна с бърза крачка — ако бе продължил да тича, щеше да привлече повече внимание. Зави покрай първия изпречил му се ъгъл в коридора и веднага се смеси с друга тълпа, която се бе насъбрала около безмитния магазин. Очевидно изстрелите се бяха чули и дотук, но хората все още не бяха разбрали от коя посока са дошли и се чудеха накъде да побегнат. Тилмън си проправи път през развълнуваното множество възможно най-бързо. Точно в момента най-голямата опасност за тях идваше от неговата близост.

Намери едно стълбище, качи се по него и се озова на горната палуба. Тя беше пуста, когато той пристигна, но скоро от друга врата в далечния ъгъл се появи жена. Тя се спря, когато го видя, и се взря в него объркана и разтревожена.

— Влизайте вътре! — извика й той.

Отиде до парапета и погледна през него. Все още не бяха изминали и половината път през протока, но плавателният съд вече не беше надежден и той нямаше друг избор. Ако останеше на него, щяха да го разпитват и да го арестуват, най-малкото за незаконно притежаваното оръжие.

Повечето от документите му бяха в якето, което бе зарязал в тоалетната. Това също вещаеше неприятности, тъй като сега пътуваше под истинското си име. Но тази беда можеше да се отложи във времето. Свали си обувките и ги изрита далеч от себе си.

Внезапната болка отстрани го свари напълно неподготвен: тъп удар, последван от неочакван взрив на чиста агония. Обърна се и видя, че жената се приближава към него, вади втори нож от ножница на кръста си и се прицелва. Първият стърчеше от бедрото му, където се бе забил чак до дръжката.

Жената беше рядко красива и много приличаше на мъжете, с които се беше бил в тоалетната: бледа кожа, тъмни очи и тъмна коса, на лицето й бе изписана тържественост като на дете в класната стая, накарано да се изправи и да рецитира.

Нищо не можеше да направи, за да я спре да не хвърли следващия нож. Ръката й вече бе отметната назад и когато вдигна пистолета, той знаеше, че в оставащите секунди няма време да се прицели и да стреля. Въпреки това насочи оръжието към ръката й и натисна спусъка точно когато тя замахна. Ножът се движеше толкова бързо, че не се виждаше във въздуха, освен в краткия миг, когато в него се отрази светлина от сигналната колонка и го огря в нелепи златни отблясъци.