Адам Блейк - Измамата Мъртво море

След като Кенеди затвори, той осъзна, че е забравил да й каже за фалшивите адрес и телефон, дадени от Майкъл Бранд. Разкритията на доктор Опи бяха отмили напълно тази малка подробност от паметта му. Може би Кенеди щеше да се впечатли повече, ако бе започнал с новината, че вероятно имат заподозрян. Е, ще го разбере от доклада и след това ще му каже какви въпроси е можел да зададе на испанеца.

Набра записките си на компютъра — досадно задължение, към което той имаше малко срамно пристрастие — и започна да си събира нещата, за да си ходи. Но не бе затворил файла. Стануик се приближи и започна да чете отворения документ през рамото му. Харпър извъртя монитора далеч от него.

— Мамка му, просто исках да погледна — изсумтя Стануик. — Все едно, мислех си, че случаят ти е лайно, което водата от казанчето не може да отмие. Затова го дадоха на теб и Джейн Белята. Защо е толкова таен?

— Убиецът е някой от отдела — каза Харпър. — Може да е шефът. Може и да си ти.

Стануик се взря в него озадачен.

— Какво значи това?

— Ами — започна Харпър, пресегна се и дръпна щепсела на компютъра с все още отворения файл — значи да си гледаш собствената работа.

Тръгна си, като очакваше ръка да се стовари на рамото му, едрият мъж да го обърне и да му фрасне един в лицето. Но Стануик само подсвирна изненадано. Харпър не бе направил добро впечатление, като отказа да се присъедини към тормоза над Кенеди. А сега това подсвирване ясно подсказваше, че вече всички в отдела се чувстваха в правото си да го ползват за писоар.

На Харпър наистина не му пукаше. Беше амбициозен, но по-скоро лаком за опит, отколкото за издигане в кариерата. Искаше да види и да участва в необикновени неща. Работата му на униформен полицай беше тясна за душата му, а сега и детективският отдел можеше да се окаже също толкова ограничителен. А той просто копнееше за приключения.

След като Харпър си тръгна, раздвижването в ранната вечер довя още няколко души в общото помещение, но по-скоро на приливи и отливи. Детективите се бяха изнизали на малки групи, когато Кенеди пристигна там към осем. Стаята беше празна. Тя нямаше абсолютно нищо против.

Отне й малко време да опише работата си от деня. Не че бе свършила кой знае какво. Колкото и сензационни да бяха находките, можеха да се поместят в няколко експлозивни абзаца. Просто си подсигуряваше гърба. Макар издънките по този случай да бяха станали преди нейното включване, това нямаше да й осигури защита, ако трябваше да се търколи нечия глава. А когато има три, а не само едно проспано убийство, обезглавяването за назидание ставаше все по-вероятно. С Харпър бяха спазили педантично всяка буква на протокола, бяха се държали безкрайно любезно със свидетелите и им бяха обяснили и най-малката подробност, водеха си дълги и обстойни записки. Накратко — бяха истински светци на полицейската работа.

Докато четеше доклада на Харпър, се натъкна на бомбата с Майкъл Бранд и изруга на глас. Фалшив адрес? Измислен телефонен номер? Мамка му! Защо Харпър не беше проверил това през Опи и не я бе попитал за какво пише във форума на „Знаещите“ Бранд? Дали все още участваше в дискусиите? Дали модераторите на сайта имаха някакви негови контакти? Щом Бранд беше излъгал за адреса си, за какво ли друго е заблуждавал? А Розалинд Барлоу каза, че брат й се е срещнал с него вечерта, преди да умре. Той можеше да е техният човек или пък много важен свидетел, а е имал три седмици преднина.

Тогава какво им оставаше? Онзи от Шотландия. Емил Гасан. Набра телефона, който Харпър й беше дал, но откри, че е номератор на университет. Казаха й, че доктор Гасан си е тръгнал, и след обичайната досадна церемония по легитимацията тя накара телефонистката да й даде личния му номер. Звънна на домашния му телефон, но никой не й вдигна, а мобилният му беше изключен. Нямаше друг избор, затова остави своя номер на гласовата му поща и обясни, че много иска да говори с него във връзка с течащо разследване. Отбеляза си наум пак да му се обади на домашния и мобилния.

Разтревожена и потънала в мисли, разпечата записките на Харпър и ги прибави към своите. Мразеше тази игра на догонване, необходимостта да компенсира гафовете на други полицаи. Бяха закъснели с три седмици за всичко. Препрати докладите по имейла на Самърхил, след това тръгна по коридора към бюрото на секретарката му и остави разпечатката и останалите документи по случая най-отгоре в кутията, която той щеше да прегледа на другата сутрин.