Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Почувства се зле, че е оставила Питър сам, след като се бе прибрала толкова късно. Знаеше, че е нелепо. Представи си как сестра й чете лекция до ухото й: „След всичко, което това копеле ни причини…“. Нямаше как да се защити, тя беше права. Питър беше ужасен съпруг и баща. В сегашното си състояние бе несравнимо по-поносим. Тялото му беше просто вместилище на един мъглив мозък. Неговите жестокости и провали я бяха формирали, но същото бяха направили и личният му пример и очакванията му. В края на краищата, нищо от това нямаше значение. Всичко се свеждаше до това дали можеш да го отминеш с лека ръка, а очевидно тя не можеше.

Затова си взе кафето и се върна във всекидневната, за да изгледа филма заедно с баща си. Когато той свърши и започнаха рекламите, Кенеди загаси телевизора.

— Е, как мина денят ти? — попита тя.

— Много добре — отвърна той. — Много добре.

Винаги даваше един и същ отговор.

Кенеди му разказа за убийството, което разследваше, с толкова подробности, колкото бе разумно. Питър слушаше притихнал, кимаше или възкликваше, но когато тя млъкна, не коментира и не попита нищо. Просто се взираше в нея и чакаше да види дали има да му каже още нещо. Тази реакция не беше очаквала. От време на време чувстваше нужда да се държи с него като с човешко същество, макар никой друг да не можеше вече да се отнася така с него. Отиде до стереоуредбата и пусна музика: легендарни цигански певци с техните „Звуци от отминали епохи“. Майката на Кенеди — Джанет, чиито твърдения, че има циганска кръв, Питър винаги бе обявявал за пълни глупости, през последната година от живота си слушаше само „Фанфаре Чокарлия“ 13 13 Известен цигански оркестър от Румъния. — Б.ред. , нищо друго. Питър й се присмиваше за това, докато беше жива, както се присмиваше на почти всичко, което правеше тя, и над мотивите й, но когато почина, плака за втори път през живота си, доколкото на Кенеди й бе известно. И после сам започна да си пуска често този албум късно вечер или в първите утринни часове. Слушаше го мълчаливо, като хипнотизиран. След това започна да си купува промишлени количества записи с балканска циганска музика. Кенеди нямаше представа дали му харесват. Подозираше, че понякога, когато преминат през него в подходящ момент и под подходящ ъгъл, тези албуми възстановяват в съзнанието на Питър образа на мъртвата му съпруга. Музиката бе способна поне временно да го променя, докато я слушаше и малко след като спре.

Тази вечер като че ли се получи същият ефект. Очите на Питър придобиха по-ясен фокус, когато пронизителната цигулка и натрапчивият акордеон се сборичкаха кой да овладее мелодията. Тя му пусна само три песни, защото яснотата на ума беше нож с две остриета: ако си спомнеше, че Джанет е мъртва, настроението му щеше да стане по-мрачно и непредвидимо и вероятно нямаше да спи цяла нощ.

— Изглеждаш уморена, Хедър — каза Питър на Кенеди, докато последните ноти на сибрата 14 14 Румънски народен танц. — Б.ред. все още висяха във въздуха. — Работиш прекалено много. Трябва да проявиш малко егоизъм. Да се грижиш повече за себе си.

— Като теб — отвърна му тя. Нямаше как да не бъде саркастична. Когато той ставаше себе си, тя изпитваше повече болка, отколкото доволство. Тогава започваше да й липсва, но също така го намразваше, след като виждаше личността му частично възстановена. Вече нямаше извинение за прегрешенията си и отново можеше да бъде презиран.

— Работех заради теб — промърмори Питър. — Заради теб и децата. А ти за какво работиш?

Добър въпрос, макар формулировката му да показваше, че пак я обърка с майка й. Отговори му с клише:

— За благото на обществото.

Питър изсумтя.

— Да, да. Благото на обществото ще ти се отблагодари като на всички, миличка. Както го направи и с мен.

Потупа гърдите си, когато произнесе „мен“. Някога този жест беше характерен за него, сякаш думите „аз“ и „мен“ се нуждаеха от допълнителен акцент, когато ставаше въпрос за Питър Кенеди.

— Всеки прави това, в което го бива — каза тя.

Този отговор беше по-добър и Питър го прие със смях и кимване. Очите му отново се промениха, светлината в тях угасна, докато мозъкът му напускаше малкия остров на ясното съзнание и се връщаше в морето от объркване и хаотични шумове, в което обикновено плуваше.

Кенеди автоматично вдигна ръка и му помаха за сбогом.

— Гледай си работата, татко — каза тя нежно. И премигна бързо и отсечено пет-шест пъти, твърдо решена да не позволи на сълзата да се търколи.