Адам Блейк - Измамата Мъртво море

ДК: Това има ли връзка със Скоросмъртницата?

ЕГ: Едва започвам, детектив Кенеди. Та Старият завет е създаван в продължение на хиляда години. Новият завет е подобен в някои отношения и различен в други. И на него му е трябвало време, за да се оформи в сегашния си вид, но същинското му написване е станало относително бързо. Повечето ключови текстове са били написани до края на II век. Или поне така се смята. А колко евангелия има?

ДК: Четири?

ЕГ: Благодаря ви за отговора. Правилният обаче е близо шейсет.

ДК: Хм… Матей, Марко, Лука, Йоан…

ЕГ: Тома, Никодим, Йосиф, Мария Магдалена, Филип, Матиас, Вартоломей… И ви говоря само за книгите, които сами се наричат евангелия. Защото думата, в края на краищата, няма кой знае какво значение. За полицай тя би означавала свидетелско показание. Свидетелско показание на човек, видял невероятни събития.

ДК: Интересна аналогия.

ЕГ: Благодаря. Ще я използвам отново. Та съществуват още близо сто книги, които са включвани в Библията по различно време или от различни църкви, но вече не се квалифицират като част от нея. Макар някои все още да се смятат за достойни да останат в светите книги на други християнски учения: например гърците и православните славяни имат много по-различни библии от Католическата църква. В тях са включени много допълнителни книги.

ДК: Говорите за апокрифните текстове.

EF: Да. Точно така. Отчасти. Но също така твърдя, че това, което е апокриф за едни, е канон за други. Спорът кое наистина е свето писание и кое не е продължил чак до Средновековието. И е трудно да се каже кой го е спечелил. Различните църкви твърдели, че техните книги са най-правилните. А апокрифни обикновено се наричат текстовете, които никой не е пожелал. Но дори и те понякога били официално въздигани или обратно — книги, които били част от Библията, били изключвани от нея. Като например текста на Пастира на Ерм. Църковните първоотци са го включили в Деяния на апостолите. А сега почти никой не си спомня за него.

ДК: Скоросмъртницата апокрифна книга ли е? Нещо, което е изпаднало от Библията?

ЕГ: Нямате търпение да стигнете до същността, нали, детектив Кенеди? Напирате. Но се боя, че пътят дотам ще е дълъг. За ранната християнската църква въпросът кое е от Бога и кое е от човека е бил наистина на живот и смърт. Воювали са заради него. Избивали са се един друг, за да докажат кой има по-добрата версия на истината. И имам предвид не само убийства, но и екзекуции и мъченически смърти. Арий от Александрия бил отровен и умрял в агония, защото поставил под съмнение доктрината за Светата Троица. А и повечето религиозни текстове от онова време, достигнали до нас, са всъщност полемични. Те казват: „Не вярвай в това, вярвай другото“. Или: „Стой далеч от хора, които говорят по този начин“. Чували ли сте за Ириней?

ДК: Боя се, че не.

ДК: Епископ Ириней Лионски, който по-късно става св. Ириней. Живял е в края на II век след Христа в някогашна Галия. Написал влиятелния труд Adversus Haereses — „Против еретиците“. Всъщност тя е атака срещу другите вярвания, списък на това, което е позволено и забранено на един добър християнин да чете. Повечето текстове, които той напада, са принадлежали към така наречената гностическа традиция.

ДК: За която Стюарт Барлоу е пишел книга.

ЕГ: Цяла вечност. Да. Макар да не съм срещал човек, който да е виждал готови глави от нея.

ДК: И твърдите, че Скоросмъртницата по някакъв начин обединява тази традиция?

ЕГ: О, да.

ДК: Моля ви, продължете, доктор Гасан.

ЕГ: „Против еретиците“ на Ириней е нещо като предупреждение към ранните християни. Казва на вярващите какво да избягват. В книгата се говори за всички идеи, витаещи наоколо, и които според добрия епископ били бомби със закъснител: за предполагаеми свети люде, които всъщност имали любими жени и лоши намерения. С особена ярост атакувал движението на гностиците, които формирали нещо като тайни общества в рамките на християнството — мистериозни религии, предаване на секретна информация за живота и делото на Христос. Информация, която била напълно противоположна на ученията на официалните църкви.

ДК: А дали Скоросмъртницата е сред текстовете, които Ириней напада?

ЕГ: (смее се) Не точно.

ДК: Добре, очевидно пропускам нещо тук.

ЕГ: Скоросмъртницата е от петнайсети век, детектив. Нарича се така, защото португалски капитан я разменил срещу буре с ром. Това е английски превод на евангелие.

ДК: Апокрифно евангелие?

ЕГ: Никак даже. Евангелието на Йоан. Цялото, немного добре преведено, но много близо до оригинала. Но има и нещо друго, което го прави толкова интересно и противоречиво. Няколко реда от друго евангелие. А то е много апокрифно, защото никой не го е намерил. Този текст не се е появявал никъде другаде. Седем реда от различно евангелие, което започва с много странно твърдение. Знаете ли какво е кодекс, детектив?