Адам Блейк - Измамата Мъртво море

ДК: Наскоро научих. Първите книги, нали?

ЕГ: Точно така. Но те само приличали на книги по това, че са съставени от съшити една за друга страници. За разлика от книгите в тях често се събирали различни текстове, които нямали нищо общо помежду си. Понятието за книга на хората от онова време не било като днешното — хомогенен текст между две корици. А просто страници, подвързани в едно цяло. И ако свършиш да пишеш това, което си замислил, преди да си стигнал до края на страницата, много често просто започваш да пишеш нещо съвсем различно.

ДК: И така е и в Скоросмъртницата.

ЕГ: Точно така е в Скоросмъртницата. Допълнителните редове накрая не са от Йоан. Не са от нито едно евангелие, което познаваме. Едно от най-интересните сред тях е това на Юда Искариотски и Ириней говори за Евангелието на Юда като за нещо в обращение по времето, по което живял — евангелие, съдържащо много порочни идеи.

ДК: Значи казвате, че след евангелието на Йоан в Скоросмъртницата има и част от друго евангелие? Евангелието на Юда?

ЕГ: Вероятно. Вероятно е Евангелието на Юда. Със сигурност е евангелие, в което Христос говори на Юда, и то тайно.

ДК: Значи Скоросмъртницата…

ЕГ: Ами не знаем. Не знаем. По всичко личи, че Скоросмъртницата е превод на кодекс — книга, в която се съдържа Евангелието на Йоан, последвано от Евангелието на Юда. Но ако е наистина така, то тогава оригиналът — истинският кодекс, написан на арамейски, от който е направен този частичен превод на английски — никога не е намерен или поне не е идентифициран.

ДК: Това е малко разочароващо.

ЕГ: Нали? Капитан Де Вероезе е трябвало да си запази рома. Купил си е таралеж в гащите.

ДК: Чакайте. Може би не ви разбирам добре, доктор Гасан. Мислех, че Барлоу прави нов превод на Скоросмъртницата.

ЕГ: Не, няма как да стане. Скоросмъртницата е превод. Написана е на английски. Доста лош английски, но въпреки това — английски.

ДК: И какво тогава Барлоу е предлагал да се направи с нея?

ЕГ: Боя се, че само той може да ви отговори.

ДК: И не ви е казал какво е намислил, когато сте разговаряли за всичко това?

ЕГ: Каза, че имал нов подход. Че може би в Скоросмъртницата има много повече, отколкото някой някога е предполагал. Но не беше готов да ми каже повече, ако не се съглася да работя заедно с него, а аз нямах никакво намерение да го правя.

ДК: А дали сте склонен да предположите?

ЕГ: Разбира се. Предполагам, че каквото и да е било намерението му, е щяло да бъде пълна загуба на време. Ако ми беше казал, че възнамерява да хвърли нова светлина върху живота на Христос чрез анализ на текста на мюзикъла „Исус Христос суперзвезда“, щях да се заинтригувам повече от работата му. Мога ли да направя още нещо за вас, детектив Кенеди?

ДК: Докторе, нямате представа колко много ми помогнахте. Благодаря ви.

ЕГ: За нищо. Лека нощ.

Кенеди заспа и сънува Юда. Не беше много щастлив. Седеше насред полето под дърво без листа, от което висеше примка, така че тя разбра кой момент от живота му вижда: малко преди самоубийството. Обаче изглеждаше погълнат от броенето на парите в дланта си.

После и той я забеляза. Вдигна глава, срещна погледа й със своите тъжни тъмни очи и й показа монетите. Трийсет сребърника.

— Знам — каза Кенеди. — Знам, че е сериозно.

Беше стих от песента на „Смитс“ — „Момиче в кома“, и й се прииска да се извини за него. Но Юда вече висеше от дървото и се поклащаше бавно напред-назад като най-грозната камбана на света.

Беше изпуснала момента.

На Тилмън му трябваше много време да се съвземе и да поеме отново по пътя си, след като най-накрая изпълзя на брега при Фолкстоун. Беше мокър до кости, умираше от студ, напълно изтощен от физическото усилие и загубата на кръв, но знаеше, че не може да си позволи лукса да постъпи в болница. Трябваше да продължи да се движи, ако иска да остане жив. Иначе преохлаждането и шокът щяха да го победят.

В едно отношение извади късмет: във Фолкстоун в три през нощта можеше лесно да си набави всичко необходимо. Проникна в една аптека за превръзки и сулфадин и претърси найлоновите чували пред магазин на благотворителна фондация за сухи дрехи. Мъжката тоалетна край парка с каравани се превърна в съблекалня и операционна.

Раните на рамото и бедрото му кървяха доста обилно и сулфадинът дори не забави процеса. Тилмън подозираше, че ледената вода, която бе свила артериите му, му беше спасила и живота. Но някакво вещество, вероятно намазано по остриетата, не позволяваше на кръвта му да се съсири. Разби още една ключалка — този път на магазин за хранителни стоки, където дълго търси запалки и накрая се задоволи с кибрит. С няколко клечки успя да запали клонче, отчупено от един жив плет, след това захапа мократа си тениска и обгори краищата на раните. Омайният мирис на иглолистната смола се смеси отвратително с този на овъглена плът. Когато приключи, сложи с леко треперещи ръце дезинфектант и превърза раните възможно най-добре.