Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— Ами Опи? Тя как е научила за това?

— От съобщения във форума? — каза Харпър с въпросителна интонация. — Добре, признавам, че е само предположение. Попитах я няколко пъти направо, но тя винаги се измъкваше. Приятелка е на Барлоу. Е, познавали са се поне, защото той е написал бележка под съобщението за наградата й. Но тя заяви, че не е участвала в този проект. Беше много ясна. Нямала нищо общо с него. Каза го два пъти.

— И въпреки това е знаела с какво се занимава Барлоу? — попита Кенеди.

Харпър усети подтекста: че е идиот и не може да разпита заподозрян.

— Това не е било тайна — припомни той на Кенеди, като се опитваше да звучи по-категорично. — Тази жена е активна участничка във форума на „Знаещите“, така че не виждам нищо странно, че е знаела за проекта. Както и да е, ти можеш сама да си я попиташ. Да уредя среща?

Докато произнасяше последното изречение, си погледна часовника. Минаваше шест, което значеше, че няма да успеят да хванат доктор Опи в университета. Той трябваше да намери домашния или мобилния й телефон и да се опита да се свърже с нея по път. Това нямаше да й се хареса. Настроението й се бе развалило още по време на много внимателния разговор с Харпър. Тя се страхуваше, беше разлюляна, защото подозираше, че трима нейни познати са станали жертви на един и същ убиец. Отговорите й ставаха все по-троснати и кратки, но не защото отказваше да съдейства. Харпър подозираше, че по-скоро й е трудно да се изправи лице в лице с проблема. Физическата травма води до състояние на клиничен шок, а психологическата кара колелата на мисълта да клеясат и да спрат да се въртят. Това беше истинската причина да не притиска прекалено Опи за подробности. Боеше се, че може да я вкара в някаква криза, върху която няма да има контрол от разстояние.

— Не тази вечер — каза Кенеди за негово облекчение. — Мисля, че първо трябва да се върнем при шефа. Когато ни възложи случая, нямаше представа за какво става въпрос. Трябва да знае какво е изскочило, за да вземе решение за ресурсите, които ще използва за него.

Харпър беше шокиран.

— Имаш предвид да го даде на друг екип? Няма начин, сержант. Това си е моят сериен убиец. Нашият, имам предвид. Даже вече съм му измислил име за пред медиите.

— Харпър, дори не искам…

— Историка. Трябва да се мисли и за тези неща, Кенеди. Ако искаш гръмки заглавия, трябва да дадеш на пресата нещо, което да й хареса. Нямам търпение за първата пресконференция.

— Хубаво, Харпър. Но ако има пресконференция, най-вероятно ние с теб няма да присъстваме на нея.

— Нищо не може да ме спре да отида.

Въздишката й отекна гръмко по линията. Беше като въздишка на майка към вироглавото й дете.

— Вероятно няма да поискат да се вдига шум около случая заради издънката с разследването на смъртта на Барлоу първия път. Ако обаче решат да направят цирк в медиите, бъди сигурен, че Самърхил ще обсеби микрофона. Нас могат да ни пуснат да седим отстрани и да мълчим тържествено. Оформи ли в писмен вид всичко, което научи дотук?

— Да — излъга Харпър. Имаше само нечетливи записки, които си беше водил по време на разговорите. Нищо не бе напечатал и попълнил.

— Остави всичко на бюрото ми. Аз ще добавя и моята информация и ще дам документите на Самърхил тази вечер. Утре сутринта ще отидем при него да видим какво е решил. Когато има висящ разпит на ключов свидетел, шефът се активизира. Няма да иска да задържа разследването, особено пък ако неговото протакане е документирано. Обаче ми дай телефона на другия човек, онзи от Шотландия, който отказал на Барлоу. Аз ще му се обадя и ще видя за какво точно става въпрос.

— Добре.

Харпър й продиктува номера на Емил Гасан и Кенеди си го записа. Но партньорът й остана неспокоен:

— Нали не мислиш, че Самърхил ще ни махне от този случай?

— Тебе може би не. Но със сигурност ще назначи друг главен разследващ.

— И защо?

— Защото ако се окаже, че не е някаква глупост, която само губи времето на полицията, тогава престава да бъде по моята тясна специалност. Сега като размислих — не си оставяй доклада на бюрото ми. Изпрати ми файла и аз ще разпечатам всичко заедно.

Кенеди не го каза, но той знаеше, че тя си мисли за Коумс и неговите хора. Нямаше да се посвенят да вземат нещо от бюрото й и да го прочетат, независимо дали за да й навредят или от чисто любопитство. Ако видеха случай, който им харесва, щяха да направят всичко, за да го получат, и тогава двамата с Кенеди щяха да се окажат атакувани от два фронта. Или поне така си мислеше Харпър. За него тази купчина трупове (тройно убийство му звучеше още по-добре) беше като узряла ябълка, паднала в скута му и доказваща природния закон, който се надяваше някой ден да кръстят на негово име: че великите детективи магически привличат разследвания, достойни единствено за техните неподражаеми способности.