Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Тоалетната представляваше кутийка без прозорци с писоари по цялото продължение на едната стена, мивки срещу тях и три кабинки в дъното. Подът бе залят с вода, част от която идваше от запушена с тоалетна хартия мивка точно зад вратата. Депресиращата картинка се осветяваше от една-единствена потрепваща неонова лампа.

Тилмън метна якето си върху автомата за кондоми и пусна сака в краката си. Източва дълго чешмата, докато се увери, че няма да потече студена вода. Но въпреки стайната й температура, си наплиска лицето с нея, след това натисна копчето на машината за сушене и наведе глава под струята въздух. Вратата зад гърба му се отвори и затвори с въздишка.

Изправи се и ги видя. Бяха двама и вървяха един до друг към него. Ослепително красиви мъже, спретнати и сериозни, облечени в костюми — приличаха на онези, които чукат на вратата ти, за да те питат дали си открил Исус или дали могат да разчитат на гласа ти за кандидата на Консервативната партия. Тилмън имаше време само да забележи естествения синхрон в движенията им, който сигурно бе резултат от безкрайни упражнения под ръководството на един треньор или командир. След това вдигнаха ръце и късите остриета в тях проблеснаха на различни места по траекторията, която описаха, щом отразиха светлината от неоновата лампа над тях.

Тилмън дръпна якето си от автомата за кондоми с лявата си ръка и го размаха във въздуха пред себе си. Отстъпи два-три метра назад, колкото пространството му позволяваше. Зад този подвижен щит успя да измъкне тежкия револвер от обичайното му място на колана и освободи предпазителя.

Надяваше се, че размаханото яке ще им отвлече вниманието, но двамата мъже сякаш очакваха да направи така. След като вдигна оръжието, единият се извърна и ритна във въздуха — перфектно йоко гери 11 11 Страничен ритник — един от най-силните в каратето. — Б.пр. . Тилмън усети накъде бе насочен ударът, но мъжът се движеше толкова нечовешки бързо, че всяка съпротива беше безсмислена. Петата му се удари във вътрешната страна на китката на Тилмън, преди той да успее да се отдръпне. Ударът изби револвера и той изтрака на пода. До този миг балансът на силите беше в негова полза, но сега определено се обърна в полза на остриетата.

И двата ножа се издигнаха със свистене във въздуха, единият се насочи към сърцето на Тилмън, а другият към лицето му. Хванат натясно, той се престори, че ще отскочи надясно, като в същото време размаха якето надолу и го уви около китката на мъжа вляво. Острието в ръката на другия нападател направи дълбока и дълга прорезна рана над лакътя му, но той пренебрегна болката. Издърпа с якето единия мъж в обсега на дясната си ръка. Удари го в лицето и след като видя, че онзи не падна, го заобиколи. Другият вече се приближаваше, за да замахне отново, но полезрението му бе ограничено, което даде на Тилмън глътка въздух.

Двамата мъже реагираха и се движеха като един. Този, който беше оплетен в якето, падна на колене, а другият се наведе над него и атакува с острието. Тилмън се наклони назад, прегъвайки колене като танцьор на лимбо, и ножът профуча на сантиметри от гърдите му.

Нападателят му прескочи коленичилия и отново се хвърли върху отстъпващия Тилмън, като размахваше ножа на нивото на корема му. Тилмън инстинктивно свали ръка, за да блокира движението, което заплашваше да го изкорми. И този инстинкт замалко да го убие. Ножът проникна през защитата му без никакво усилие, сякаш ръцете му бяха неподвижни, а докато се дърпаше встрани, усети и дори чу свистенето на преминаващото покрай лицето му острие.

Другият мъж вече се бе изправил на крака зад него и нещата вървяха от зле на по-зле. Тилмън прецени ситуацията. Уменията по карате не го впечатляваха. И двамата мъже бяха по-слаби от него и дори ножовете им не им даваха кой знае какво предимство в ограниченото пространство на тоалетната. Това, което му пречеше да ги победи, беше, че са двама и се движеха отвратително бързо. При равни други условия вероятно щеше да е мъртъв до десет секунди. Единствената му надежда бе да наклони везните в своя полза. Посегна нагоре и вкара юмрук в средата на неоновата лампа.

При липсата на прозорци флуоресцентната лампа беше единственият източник на светлина в помещението. Когато стъклото се разби под незащитените му кокалчета, тоалетната потъна в непрогледен мрак.

Тилмън падна на пода и се претърколи. Заопипва за оръжието си, чието местонахождение се бе постарал да запомни. Нищо.