Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Чу се остър звук, когато куршумът се удари в острието и го запрати със свистене в друга траектория над главата му. Беше по-скоро късмет, отколкото добра преценка, и Тилмън осъзна, че не може да го повтори в следващите един милион години, дори пистолетът му да не беше вече празен.

Той скочи през парапета. Трети нож прелетя много близо над рамото му и го придружи в дивия му скок. Главната палуба стърчеше четири метра извън горната. Ножът я прескочи с лекота, а Тилмън замалко не се удари в нея.

Студената вода го обгърна и той продължи да пада през още по-гъсти, студени и враждебни дълбини. На три метра под повърхността се спря и започна да се издига.

С огромни усилия, защото кракът му бе започнал да се схваща, той се преметна във водата и заплува надолу. Нямаше никакви ориентири в черната като мастило вода, затова не можеше да е сигурен къде се намира по отношение на ферибота. Най-добрият начин да се отдалечи от него бе под вода.

Когато дъхът му свърши, той спря да плува и се издигна. С празни и агонизиращи за въздух дробове зърна нещо да пада от него към дълбините, в които не можеше да се гмурне: нещо чисто бяло, в което се отразиха слабите отблясъци от лампата на кърмата на ферибота и което приплясна като крило на птица. Беше господин Снежко.

Тилмън изскочи на повърхността много зад ферибота. Не видя хора по палубата, които да го сочат с пръст. Нощта щеше да го скрие и нападателите му едва ли щяха да докладват на властите, че е скочил. Вероятно нямаше да има издирване. Леденостудената вода щеше да спре кървенето от раните му и той със сигурност нямаше да пропусне южния бряг на Англия, като се имаше предвид колко беше голям.

Освен това най-накрая бе получил отговор на въпроса си. Хората, които го следяха, наистина искаха да го убият. Вероятно това означаваше, че Майкъл Бранд се бои от него. Или поне така се надяваше.

Но нямаше надежда, че ще намери господин Снежко в черната смразяваща дълбина. Нуждаеше се от всяка капчица сила, ако искаше да оживее и да стигне до сушата.

— Съжалявам — прошепна Тилмън, докато вълните го люлееха и заливаха. Не на играчката, а на дъщеря си, която бе загубил преди толкова много години. Почувства се, все едно предава Грейс. И че е загубил връзка с нея. Не можеше да си го позволи.

Оцеляване. Сега само това имаше значение. Използва следата, оставена от ферибота, за да се ориентира на север, но брегът беше на петнайсет километра от него.

Кенеди се обади от „Принс Рийджънтс“, за да провери докъде е стигнал Харпър, и той й каза с известно простимо самодоволство, че е намерил връзката между тримата мъртви учени. Това бе забележителна новина, но след като я изговори, значението й започна да се свива, защото Кенеди не спираше да го обсипва с въпроси, които той трябваше да е задал на Сара Опи, докато все още е била на линията. Дали тримата мъртви „Знаещи“ са контактували помежду си през уебсайта, или са се познавали от другаде? Откога са се занимавали с един и същ проект и кой още е знаел за това? Дали им е сътрудничил някой друг, който не е участвал в Лондонския исторически форум? Тя не се опитваше да омаловажи постижението му, просто така работеше мозъкът й, както Харпър се бе убедил от краткото им познанство. Събираше цялата информация наум и преценяваше с какво разполагат и от какво се нуждаят.

— Мислех, че това може да почака, докато не отидем да се срещнем с нея — каза раздразнен той. — Искам да кажа, че това е пробив, нали? Имаме връзка. А това значи, че сме много близо до откриването на мотива. Но знаех, че се нуждаем от показанията й, и не исках да й внушавам нищо предварително.

— Добре си се справил, Харпър. Но ми кажи какво са превеждали.

— Скоросмъртницата — отвърна той. — Някаква легенда сред археолозите. Повечето смятат, че книгата е фалшива. Но Барлоу бил стигнал до нова гледна точка, така каза доктор Опи. Открил нещо, докато изследвал някакви ранни християни… акростици.

— Гностици.

— Няма значение. Така че пак се връщаме на Барлоу. Той се опитвал да преведе тази Скоросмъртница и увлякъл и останалите двама.

— Само тях? Искам да кажа — никой друг ли не е участвал? Който трябва да бъде предупреден, че незнаен враг иска да го убие?

Харпър вече се чувстваше по-уверен.

— Няма други участници в проекта. Освен един-единствен човек, към когото Барлоу се обърнал, защото бил голям специалист по онези ранни исторически документи. Казва се Емил Гасан. Работи някъде на север, в Шотландия. Но той отказал директно да работи с Барлоу. Общо взето, го пратил по дяволите.