Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Кенеди отново се замисли за ужасната бъркотия в кабинета на Барлоу. Може би това не беше обичайното състояние на нещата. Може би някой е влизал и там. Погледна към косите слънчеви лъчи, които проникваха през разтворените пердета. Във въздуха висяха прашинки. Думата „убийство“ звучеше нереално в тази стая. А сценарият, според който трупът на Барлоу е влачен нагоре по стълбите в сградата на историческата катедра, за да бъде хвърлен надолу, й се струваше абсурден и мелодраматичен. Но за разлика от Стюарт Барлоу Кенеди не действаше емоционално. Тя се основаваше на улики, а те сочеха към нещо заплетено и отвратително. Убийство, предшествано от проникване с взлом, значеше умисъл или мотив, с които се целеше нещо повече от нечия смърт.

— Обсъдихте ли с брат си какво може да е искал човекът, проникнал в дома ви? — попита тя. — Ако проф. Барлоу се е страхувал, дали е било защото е притежавал нещо конкретно? Нещо ценно, което е мислил, че някой може да пожелае?

Този път Роз се поколеба, но накрая отново поклати глава в знак, че не знае.

— Възможно е, но Стю почти никога не говореше за работата си с мен, защото знаеше, че ме отегчава до смърт. Но напоследък доста общуваше със „Знаещите“. Което означава, че е работил върху нещо старо. Но те най-често се занимават със снимки или транскрипции, не с оригинали. Няма причина да е държал ценни артефакти в къщата.

— „Знаещите“? — повтори Кенеди.

— Това е интернет общество на палеографи, хора, които се занимават със стари ръкописи и печатни текстове.

— Професионални учени като брат ви ли?

— Да, но и такива, за които това е хоби. Мнозина се забавляват по този начин.

— Как бих могла да се свържа с тях?

Роз сви рамене.

— Съжалявам, но не знам. Използвам компютър само за таблици с баланси и за електронна поща. Те имат някакъв… форум? Уебстраница? Дори не знам какво точно. Ще трябва да питате някой от колегите на Стю. Мисля, че точно от тях трябва да започнете. Не се сещам за нищо друго в живота на Стю, което може да стане причина да го следят или да го нападнат.

Кенеди си спомни какво й беше казал Елис.

— Той е пишел книга. Дали там не е имало нещо сензационно или противоречиво? Нова теория или оборване на стара? Нещо, което да е накърнило нечия репутация?

Роз изведнъж стана мрачна. Помълча известно време и отговори с треперещ глас:

— Стю работи върху проклетата книга от цели десет години. Все казваше, че сигурно ще я завърши на смъртното си легло.

Млъкна, а след това добави с по-хладен и равен тон:

— Проблемът беше, че не можеше да реши каква да е темата. Отначало бяха старите християнски секти: гностици, арианство, несторианство. След това реши да е за Ириней Лионски. Накрая се спря на Скоросмъртницата. Мисля, че когато последно говорихме за това, точно така ми каза. Скоросмъртницата. Щеше да направи напълно ново тълкувание на Скоросмъртницата.

Кенеди й направи знак с ръка да продължи, което й спести необходимостта да признае на глас, че няма никаква представа за какво й говорят. Но предположи, че не е за нелегален алкохол.

— Скоросмъртницата — обясни Роз — е средновековен превод на изгубена версия на Евангелието на Йоан. Тъмна Индия, освен ако човек не си пада по изследване на препинателните знаци. Не мисля, че нечия репутация беше свързана с книгата на Стю. Дори неговата собствена. Някои университети изискват от преподавателите си публикации, за да ги оставят на щат. Стю имаше професура, така че не бързаше.

Кенеди й зададе още няколко въпроса, най-вече за колегите на Барлоу от „Принс Рийджънтс“ и приятелите му от интернет. Роз не знаеше много, очевидно не беше част нито от публичния живот, нито от личните пристрастия на брат си.

Кенеди стана да си ходи, но тогава на Роз й хрумна нещо.

— Майкъл Бранд — каза тя, сякаш отговори на въпрос, който Кенеди вече й бе задала.

— Кой е той?

— Един от „Знаещите“. Той е единственият, чието име Стю е споменавал пред мен. Може дори да не се наложи да го търсите далеч, ако искате да говорите с него. Работи в Лондон в момента, или поне така възнамеряваше преди няколко седмици. Стю се срещна с него вечерта, преди да умре.

— Просто като приятели или…?

Роз разпери ръце.

— Нямам представа. Но беше отседнал в хотел някъде в Уест Енд, близо до колежа. Достатъчно близо, за да може Стю да отиде пеша дотам. Може да са говорили за всичко това. Може би дори Бранд е дошъл точно по тази причина.

Тръгнаха заедно към вратата, а Роз продължаваше да подрежда спомените си: